ное. 12, 2020
124 Views

Класицизъм и неокласицизъм – прилики и разлики

Автор:

Различните школи в областта на изкуствознанието отдавна спорят какво точно е „класицизъм“ и какво – „неокласицизъм“. Освен това, периодите на засилен интерес към тези стилове се различават доста в различните страни. Но, по принцип, ако говорим глобално, всичко през ХVІІ-ХVІІІ в. е класицизъм, а онова, което принадлежи към края на XIX и през XX век, е вече неокласицизъм. Разбира се, има различни тълкувания и във всеки конкретен случай по въпроса трябва да се подхожда индивидуално. Например, през ХІХ век в Америка все още цари класицизмът – а, например, в Русия през този период вече можете да намерите образци на неокласицизма.

Двете направления са сходни във визуалното си изразяване, тъй като се фокусират върху древната архитектура, както и в някои случаи върху архитектурата на Ренесанса. И двата стила спорят по-скоро чрез отделни елементи: класицизмът със своята строгост, симетрия, яснота на композицията, а неокласицизмът – с претенциозността и декоративността на барока. В същото време неокласицизмът отхвърля някои „модни“ течения и дори спори с други архитектурни тенденции от ХІХ и ХХ в.

Пример за класицизъм в архитектурата: Варшавския театър Виелки. Снимка: Уикипедия

Що се отнася до живописта, да се разпознае класицизмът е много лесно. Това е очевиден интерес към творчеството на Микеланджело и Рафаело, красиви типажи без индивидуализация – великолепни мъжки фигури, подобни на гръцките спортисти, дамите са облечени в драпирани одежди, фигурите често са патетично „замръзнали“, а жестовете – леко театрални. Линиите са грижливо изяснени, личат местните колорити, темите са свързани с митологични и исторически сюжети. С две думи, класицизмът доминира дълго време в европейските академии и подсъзнателно се свързва с „правилното“ или „официалното“ изкуство.

Думите „официален“ и „правилен“ може да бъдат свързани с класицизма също и в архитектурата – най-често това е държавният стил, създаден в периода на монархическо управление. Такива са епохите на Людовик XIV във Франция и Екатерина Велика в Русия. Също и Америка от ХІХ век, където новите строежи се основават върху архитектурата на класицизма и насърчават триумфа на разума и науката. Визуално това е въплътено в строга симетрия, в следването на подредени системи, в сдържана декоративна схема.

Този стил се използва от монархиите, защото изглежда мощно, подчертава силата на държавата, с него е удобно да се направи планировка на цял град в един дух. Независимо дали става въпрос за сграда, скулптура или живопис, този стил рядко представлява интерес за частни клиенти – те предпочитат нещо модерно в съответствие с актуалната епоха: маниеризъм, барок, рококо, реализъм, импресионизъм, ампир, конструктивизъм и така нататък.

Именно тук е и първата разлика между стиловете. Неокласицизмът не е държавна програма, а частна „игра на класика“. Това е стилизация във формите на „старото, благородно време”, която позволява по-свободно боравене със стила. Това е модата на своето време, произведения за частни клиенти.

Понякога е наистина трудно да се различат двата стила. Детайлите често са много фини. Разликата е преди всичко в мащаба. Класицизмът от ХVІІІ век, например, може да се отличава със своите по-фини очертания. Ако погледнете сграда и видите, че кронщайнът (еркерната скоба, която поддържа издадени навън детайли) е твърде голяма, това най-вероятно е неокласицизъм. Разбира се, разликата е много тънка и изисква набито око.

Пример за неокласицизъм в архитектурата: Симфоничен център Шермерхорн, в Нашвил, САЩ, 2006 г. Снимка: Уикипедия

Въпросът е, че мащабът се е увеличавал през вековете. През ХХ век използваме по-големи детайли, отколкото са използвали през ХІХ-ти, а през ХІХ век, на свой ред, орнаментите са по-големи, отколкото през ХVІ-ти.

Оказва се, че по отношение на архитектурата почти няма разлика между класицизма и неокласицизма. Дори пропорциите са доста сходни: те са създадени от Андреа Паладио още през ХVІ век и все още се използват.

Материалът също не е показател за различаване. Във Великобритания и Русия, например, класицизмът е тухла и гипс, неокласицизмът също. В ХХ може да бъде армиран бетон, но той също е шпаклован и боядисан, като външно не се отличава от старите материали.

Положението в живописта е същото. Основната разлика тук е в обектите на изображение. Класицизмът работи с класически образи (митологични и исторически сюжети), докато неокласицизмът, използвайки същите изразителни средства, се концентрира повече върху съвременността – често това са портрети.

Що се отнася до изразните средства, трябва да сте разглеждали много музеи и репродукции, за да различавате визуално Пусен и Давид. Разбира се, между тези художници има цяла епоха и при Давид се забелязва по-голям интерес към цветовите тонове. Също така, неокласицизмът се отличава с по-малко детайли – но все пак това са твърде фини разлики, достъпни повече за специалисти. Което е важно, неокласицизмът приема характеристики от други течения. В него има модернистични, романтизиращи и символистични елементи.  Такъв модернистичен елемент, например, е липсата на симетрия. В класицизма такива „своеволия“ не се допускат.

На практика, във всяка страна е необходимо да се търсят индивидуални разлики между двата стила. Но е много лесно да се разграничат класицистичните насоки от всички останали. Строги, патетични герои, старателно изобразяване на детайлите, никакво разделяне на щрихи и мазки на четката, никакви разкъсани контури и „простовати“ сюжети в скулптурата и живописта. И двата стила – класицизъм и неокласицизъм, са само и изключително „високо“ изкуство. В архитектурата това са ясни, правилни и симетрични фасади, подходящи за държавна архитектура мощни форми, лишени от ненужни орнаменти.

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu