Заклеймяването (жигосването с нажежено желязо) в миналото било широко практикувано в много страни по света. Франция не била изключение. Но това се прилагало главно за обикновените хора. Жигосването на представители на висшето общество се извършвало изключително рядко. Един аристократ трябвало да извърши нещо необичайно лошо, за да се подложи на подобен вид наказание.
Но имало една жена, и то графиня – Жана Ламот (1756-1791), която носела на рамото си жигосана латинската буква V. Това е първата буква на думата voleuse – „крадла“. Как благородната дама стигнала до такава присъда?
Жана Ламот била авантюристка по природа. Сред предците й бил известният Анри дьо Сент-Реми, офциално смятан за незаконен син на френския крал Анри II Валоа. Но това не му донесло много пари. Той умрял през 1621 г., без да остави богатство на своите потомци.
Затова Жана се родила в бедно семейство. Девойката дълго време не могла да се ожени. Била твърде бедна и не се намирал мъж, които да я поиска за съпруга. Едва през 1780 г. срещнала такъв човек. Това бил граф Ламот, който служел в личната гвардия на граф д`Артоа. За него бил по-важно положението на жена му, нейният благороден произход. И тъй като Жана била от разклонение на династията Валоа, изборът му паднал върху нея.
През 1781 г. графът завел младата си съпруга в Париж. Там новоизпечената графиня бързо се уредила да влезе в кралския двор. Но успехът трябвало да бъде затвърден и Жана Ламот си намерила авторитетен покровител. Това бил кардинал Луи дьо Роган (1734-1803). Покровителството означавало интимна връзка. Графинята и кардиналът станали любовници. Тогава Жана решила да забогатее рязко и организирала афера, която влязла в историята като „колието на кралицата“.
Предишният крал Людовик XV бил поръчал на парижките бижутери Бемер и Басанже луксозно диамантено колие за една от фаворитките си. Но Людовик XV умрял и колието останало непотърсено. Бижутерите предложили на новата кралица – Мария-Антоанета, да го купи. Но тя отказала, защото съпругът й, Людовик XVI, не можел да отдели огромната сума за тази скъпа дрънкулка.
И ето, че Жана Ламот решила с измама да присвои колието и в миг да стане най-богатата жена в Европа. Но всичко зависело от кардинала.
След като Людовик XVI дошъл на власт, Роган загубил предишното си влияние. Искал да се срещне с Мария-Антоанета, за да установи добри отношения с нея и да се издигне отново. Именно това негово желание решила да използва лукавата графиня Ламот. Тя казала на своя любовник, че наскоро се е сприятелила с кралицата и затова може да му помогне за организирането на срещата. Предложила му да напише писмо до кралицата – и кардиналът веднага го сторил.
Отговорът дошъл бързо. Кралицата му определила среща, но вечер и в парк без свидетели, тъй като Нейно величество искала да обсъди много важен личен въпрос.
Но писмото изобщо не било от кралицата. Написали го мошеници от компанията на Жана Ламот и съмнително известния граф Калиостро, сред които имало майстори в подправянето на почерци и подписи.
Срещата с фалшивата кралица се състояла в парка Версай късно вечерта. В ролята на Нейно Величество била съучастничката на Жана, шивачката Никол Леге. Тя дошла на срещата в дълго наметало с качулка, която скривала половината от лицето й. Кардиналът решил, че пред него е истинската Мария-Антоанета. Тя казала, че иска да купи луксозното колие от бижутерите, но се нуждаела от посредник, на когото да може да разчита напълно. Кралицата връчила на кардинала кредитни записи на обща стойност 1 милион и 200 хиляди ливри. Останалата част от парите поискала да плати в брой, като обещала после да даде половината от сумата, а другата половина щяла да се смята като неин хонорар за кралските услуги.
Кредитните записи били фалшиви като самата кралица. Но Луи дьо Роган повярвал. Кардиналът отишъл при бижутерите, представил се за доверено лице на Нейно величество и заявил, че иска да купи колието. Платил 400 хил. ливри, а за останалата част от сумата дал кредитните записи с различни срокове на плащане. Бижутерите му продали колието, а Луи дьо Роган го предал на графиня Ламот с пълна увереност, че тя ще го даде на кралицата. Но авантюристката започнала да човърка диамантите един по един, да ги продава и да води разкошен живот.
Това продължило до август 1785 г., когато дошъл срокът за плащане по първия кредитен запис. Бижутерите не получили пари и се обърнали лично към кралицата. Тя отговорила, че не знае за никакво колие, а кардинал Луи дьо Роган никога не бил нейно доверено лице.
Кардиналът бил незабавно арестуван. Той насочил следствието към любовницата си, и Жана Ламот попаднала в Бастилията. Били арестувани и неколцина други от измамниците, включително граф Калиостро. През май 1786 г. съдът произнесъл сурова, но справедлива присъда. Луи дьо Роган, Калиостро и другите аферисти били изгонени от Париж.
Но Жана получила максимално наказание. Тя била публично бичувана на площад „Грев“ в Париж, а след това палачът я жигосал с буквата „V“ върху рамото. После я откарали в затвора, където трябвало да остане до смъртта си. Откраднатото колие никога не било открито.
Но в аферата участвал и самият граф Ламот. Заедно с колието той избягал от Париж в Лондон. Там продал няколко диаманта от украшението и с парите подкупил охраната на затвора. Пазачите помогнали на жигосаната графиня да избяга и авантюристката скоро се озовала в Лондон.
Там спокойно живяла със съпруга си и дори успяла да напише мемоари. Естествено, в тях се представя за напълно невинна.
