Когато днес говорим за положението на жените в Древния Рим, имаме предвид главно тези от висшето общество: съсловията на сенаторите и конниците, както и провинциалната аристокрация. Причината е проста – за тях има повече сведения. Въпреки, че те представлявали много малка част от населението на империята, именно към тях се насочвал интересът на писателите и юристите; пък и такива жени имали парите, с които да си поръчват надписи и паметници, откривани днес от археолозите. Дори най-обикновеният личен надпис изисквал разходи и грижи, за да се осигури известност на човек или на неговото семейство. Това далеч не било по джоба на всеки римски гражданин.
Неспособността за някои видове дейности, присъща на женската природа, неизменно повличала и юридическа недееспособност на жените – по-просто казано, законово ограничаване на техните права. Юристът Папиниан пише към 200 г.: „Според общото правило на нашето законодателство положението на жените е по-лошо от това на мъжете”.
Имало три основни ограничения върху правата на жените: бащината власт (patria potestas), опека (tutela), която заменяла бащината власт над непълнолетните и над жените след смъртта на главата на семейството, и манус (буквално „ръка”) – тоест, властта на съпруга в рамките на традиционния брак.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
