През 1947 г. в Германия се състоял съдебен процес над нацистки лекари, които били обвинени в експерименти с хора в концлагерите.
Американският прокурор Телфорд Тейлър в речта си заявил, че те нарушили основния принцип на медицинската етика – клетвата на Хипократ и нейния главен постулат „не вреди“. Това предизвикало спорове в процеса, защото защитата твърдяла, че клетвата на Хипократ не забранява експериментите с хора. Делото завършило с приемането на Нюрнбергския кодекс за експерименти върху хората.
Проблемът е, че оригиналната клетва на Хипократ, достигнала до нас, се различава значително от текстовете, които лекарите произнасят сега. Днес не знаем нищо за античния оригинален текст на клетвата. Впрочем, няма много сигурни данни и за самия неин автор. Неговата биография е изложена най-широко от римския лекар Соран Ефески – но той я написал 400 години след смъртта на Хипократ.
Може би тази клетва е най-известният гръцки текст и, в същото време, най-неразбираемият. Учените са сигурни, че негов автор не е Хипократ. Някои смятат, че това е ранен текст от V-IV в. пр. Хр. Други твърдят, че е написан по-късно. При това, сред античните текстове, посветени на медицинската етика, не намираме нищо, което да напомня някаква „клетва“.
Самата „клетва на Хипократ“ е комбинация от договор за изучаване на медицина и религиозна клетва. От текста става ясно, че я произнасял младеж, който постъпвал за обучение като лекар; така поемал редица задължения по отношение на своите учители и пациенти.
Първият абзац сочи, че той влиза едновременно в нещо като семеен клан и професионална гилдия. Необичаен е възвишеният религиозен тон в клетвата: младият човек възприема поетите задължения като свещени. Това обърква много учени, защото изглежда, че клетвата е направена за малка медицинска секта или тясна професионална гилдия. Най-близката аналогия е масонската.
Това будело подозрения още сред римляните. Например, Катон Старши, известен противник на гърците и всичко гръцко, смятал, че щом гръцките лекари полагат професионална клетва, значи са секта, насочена да разболява и убива незабелязано римските пациенти.
Клетвата започва така: „Кълна се в лечителя Аполон …“ и следва изброяването на децата на Аполон: Асклепий със своята дъщеря Хигия (оттук и думата „хигиена“), също и дъщеря му Панацея. Любопитно е, че така дори на Олимп медицината е семейна професия: всички тези медицински богове са членове на едно и също семейство.
Една от първите разпоредби на клетвата гласи: „Няма да дам на никого смъртоносно средство, дори да ме моли, и няма да съветвам никого да прави това“. Тази фраза предизвиква много противоречия. Някои смятат, че става въпрос за евтаназия, тоест лекарят няма да помогне на пациента да умре; друго тълкуване е, че лекарят отказва да бъде отровител, тоест няма да даде на пациента отрова.
Следващата фраза е не по-малко загадъчна: „Няма да дам на жена песарий за аборт“. Песарият е клас медицински инструменти, които се вкарват във влагалището с различни цели: обикновено за подпомагане на тазовите органи, но понякога и като контрацептиви. В този случай говорим за някакъв вид вълнен тампон, съдържащ абортивно вещество; в древността използвали мента. Това е най-противоречивата фраза в цялата клетва, защото не е ясно дали така се забранява абортът. Това се обсъждало дори във Върховния съд на САЩ през 1973 г. Тогава той узаконил абортите по желание, а не само по медицински причини.
В клетвата се казва: „Ако по време на лечението чуя нещо, което не подлежи на разкриване, няма да говоря за това“. С тази фраза е свързан неприятен епизод в историята на медицината. През ХІХ скандалният английски лекар Исак Бейкър-Браун лекувал жените от, както му се струвало, нервни разстройства. Той твърдял, че причината за нервните разстройства при жените се крие в мастурбацията и предложил лечение с клитороктомия (отрязване на клитора). Дали го под съд, защото не се съветвал със съпрузите на жените. Но той заявил, че това би било нарушаване на лекарската тайна и на хипократовата клетва. Все пак го осъдили.
Най-странното е, че в оригиналния текст на клетвата не намираме формулировката: „Не вреди“. Буквално се казва: „Ще вляза в дома на пациента, за да помогна, а не да вредя“. Освен това е посочено, че лекарят се задължава да лекува както мъже, така и жени, и роби, тоест всички в нужда. Въпреки това, други текстове сочат, че Хипократ отказвал да лекува варвари. Този аргумент бил използван в нюрнбергския процес срещу нацистките лекари, които сочели, че самият Хипократ отказвал да лекува хора от различна раса.
Макар вече да е сигурно, че клетвата не е на Хипократ и има съвсем различен текст от днешните й варианти, още в Античността тя полага основата на медицинската етика и придобива познатия ни вид благодарение на по-късни интерпретации.
Римският лекар от I век Скрибоний Ларг пише, че лекарят е различен от всеки любител-знахар и, за разлика от него, има professio . Но тази дума на латински означава не само „професия“, а и „клетва“. Скрибоний обяснява: както войник полага клетва за вярност на родината си, по същия начин лекар полага клетва да не използва изкуството си във вреда някому. Лекарят също не може да убие врага си, като му предложи смъртоносна отрова; но може да го убие с меч в ръка на бойното поле.
За пръв път в европейските университети клетвата станала универсална едва през ХVІ век в Базел и Хайделберг.
Всички сегашни многобройни версии на медицински обети имат малко общо с оригиналния текст. Днес, когато хора биват оставяни да умрат, защото не могат да си платят скъпо лечение, за мнозина, уви, тя се е превърнала в куха формалност без значение.
