Листа, кора, плодове, сурово месо, ларви – това не е нова модерна диета на известни личности, а ежедневната храна на приматите, от която, ако теорията за еволюцията е вярна, е произлязъл човекът. В сравнение с тях Homo sapiens е далеч напред в развитието и способността да готви храна за себе си. Пристигайки в различни страни по света, ние не само искаме да разгледаме природните, историческите и културни забележителности, но и да опитаме традиционната за това място храна.
Способността да се променят физико-химичните свойства на продуктите чрез термично въздействие е истински пробив в човешката еволюция. Приготвянето на храна позволявало тя да се дезинфекцира, увеличавало смилаемостта и, разбира се, давало нови вкусови качества. Но кога точно е настъпил този прелом?
Готвенето е невъзможно без топлина и затова можем да предположим, че първите стъпки в приготвянето на храна хората започнали да извършват едновременно с опитомяването на огъня. Но да се разбере кога точно това се е случило не е толкова просто. Археолозите признават, че е почти невъзможно да се определи, дали откритите следи от огън върху изкопаеми останки са причинени от човешка дейност или от светкавица, паднала на това място. Ето защо, останките от древни огньове трябва да се търсят в пещерите. Следи от една от най-старите камини на възраст около 1 милион години се намират в една от пещерите на Южна Африка. В онези дни територията на Африканския континент е била обитавана от далечния предшественик на съвременния човек – Хомо еректус. Овъглените останки от кости говорят, че той очевидно е готвил месо.
Неандерталците, еволюирали от Хомо еректус преди 250 000 години, съвсем точно знаели как да накладят огньове и да си приготвят храна. Това се доказва от многобройните находки на овъглените животински кости от това време. Но за всички тези находки има логични съмнения – първо, не е известно дали е готвене или изгаряне на животни по време на определени ритуали? Второ, ако храната е била готвена, колко често неандерталците са правили това?
За да се разбере, че човек непрекъснато готви храна, трябва да се открият специално изработени за това инструменти. Най-старите глинени съдове са открити в Китай и се оценяват на около 20 000 години. Многобройните драскотини и вътрешните им стени убедително доказват, че преди 20 000 години нашите предци уверено са приготвяли доста сложни ястия.
Тази находка обаче не дава яснота по въпроса кога древният човек започва да приготвя храна. Учените са решили, че археологическите данни не могат да дадат точен отговор и ние трябва да се обърнем към биологията, а именно към структурата на скелета при различните предци на човека: Хомо хабилис (Сръчен човек), който е живял на планетата преди около 2 милиона години; Хомо еректус (Homo erectus) и неандерталеца. В сравнение със Сръчния човек, при другите два вида се забелязва рязко намаляване на големината на зъбите по отношение на размера на главата. Учените свързват тези промени с усвояването на уменията за готвене. Слабо смилаемите продукти след топлинна обработка са станали по-лесни за дъвчене. Нашите предци вече не е трябвало да търсят храна през целия ден и да ядат толкова често, за да получат необходимото количество енергия. Съответно, големите зъби са изчезнали, тъй като са били ненужни.
Оказва се, че теорията, според която предшественикът на съвременния човек е започнал да готви храна преди около 1 милион години, по време на съществуването на Homo erectus изглежда най-правдоподобна. Разбира се, този процес бил бавен, но неизбежен – предимствата на топлинната обработка били твърде очевидни. Именно овладяване на майсторството на готвенето може да бъде основната причина за появата на съвременния човешки вид – Хомо сапиенс.
