Дори по времето на конете и файтоните, трафикът в големите градове обикновено бил доста натоварен. Полицаи трябвало да дежурят по цял ден на улицата, за да направляват движението по най-натоварените пресечки.
Първият светофар се появява още преди автомобилите да влязат в масова употреба и уличният трафик се състоял предимно от пешеходци, файтони и каруци. Така на 10 Декември 1869г. в Лондон инженерът Джон Найт инсталира първия светофар в света.
На вид той наподобявал сигналната система при железниците по онова време – със семафорни стрелки и зелени и червени газови лампи за през нощта. Лампите били пускани с помощта на система от лостове. За нещастие по-малко от месец след това се случва инцидент, при който светофарът избухва и ранява или дори убива полицаят, който го е оперирал.
Светофарът от 19-и век обаче бил далеч от днешните и модерните си аналози. Първият електрически светофар е американско изобретение, дело на полицаят Лестър Уайър от 1912г. Той бил инсталиран в Кливланд, Охайо и отново бил в червено и зелено, но имал и звънец, който предупреждавал за смяната на цветовете.
Първият четиристранен светофар пък е изобретение на полицаят от Детройт Уилям Потс, който решил да направи нещо по въпроса с множеството инциденти и задръствания по големите кръстовища.
Това обаче все още били самостоятелни светлинни сигнали, които все още не били свързани помежду си. Първата светофарна мрежа е инсталирана в Солт Лейк Сити през 1917г. и била съставена от шест свързани светофара, които били контролирани едновременно от ръчно управление. Не закъснели и автоматичните системи, които се появяват 5 години по-късно в Тексас. От друга страна пък Торонто е първият град, който компютъризира цялата си предупредителна трафик система през 1963г.
Днес на светофарите виждаме и таймери, които за по-голямо удобство на пътуващите показват колко време остава до следващия сигнал. Тази система започва да се въвежда едва преди 20-ина години.
