Съществува легенда, че Наполеон, по време на похода си в Египет, през 1799 г. заповядал да стрелят с оръдия по сфинкса – и оттогава датират повредите по лицето на гигантската скулптура. Ето какво пише английският пътешественик Сесил Съмърс през 1919 г.:
„Голямата тайнствена загадка на Изтока. Наполен бил практичен човек и изстрелял няколко гюлета в лицето му. Тогава все още не съществували разривни снаряди“.
Обаче в друга книга – „По стъпките на Наполеон“, публикувана приблизително по същото време, през 1915 г., Джеймс Морган пише: „Сред арабите има традиционно поверие, че всички белези и рани върху сфинкса от най-различни войни през вековете били нанесени от войници на Наполеон, който го използвал за мишена. Това обаче е само една легенда за туристите. Много преди изобретяването на барута, самите араби обезобразили с варварски ръце лицето на този бог на пустинята“.
Изследователят Том Холмбърг твърди: „Отначало само арабските екскурзоводи разпространявали тази легенда, но с времето тя била подробно разработена от много учители, които съзнателно или не, заблуждавали своите ученици и студенти с цел да се прехвърли вината върху европейците. В резултат на това, една анкета, проведена в интернет, показа как над 1/5 от анкетираните вярват в измислицата, че Наполеон е отговорен за изчезването на носа на Сфинкса“.
Това погрешно схващане продължава да съществува, въпреки че истината се открива лесно в най-често срещаните и достъпни източници, като например: „Американска енциклопедия“ (1995). Там в статията „Сфинксът“ пише:
„В продължение на дълги векове Големият сфинкс понесъл увреждания от климатичните условия. Хората са причастни към допълнителни вреди. През 1380 г., Сфинксът станал жертва на варварското нападение на някакъв влиятелен мюсюлмански фанатик, което причинило уврежданията по главата на статуята. След това египетските мамелюци го използвали като мишена за оръдията си“.
Археологът от Чикагския институт по ориенталистика Марк Лехнер, автор на компютърна възстановка на Сфинкса, в броя на „National Geographic“ за април 1991 г. пише:
„Търсих в историята и археологията признаци за това разрушаване. Един арабски историк от началото на XV-ти век твърди, че увреждането на главата на Сфинкса е станало по негово време. Въпреки това, дори и сега, щетите погрешно се приписват на наполеоновите войски“.
Оксфордската „Енциклопедия на Древен Египет“ (2001) също говори за тази легенда: „Обвиненията най-често се предявяват към Наполеон, който уж бил заповядал да стрелят по носа на Сфинкса. Но те очевидно са фалшиви, не само защото предишни западни изображения показват Сфинкса без нос (например, рисунка, публикувана през 1755 г. от Фредерик Норден), но и понеже средновековни арабски текстове сочат, че вандалският акт е извършен от мюсюлмански владетел-фанатик през XIV-ти век“.
Европейски пътешественици, които посещавали Египет много преди експедицията на Наполеон, отбелязвали последиците от религиозния вандализъм, претърпени от Сфинкса. Това например, е отбелязал през 1546 г. Пиер Белон, който проучвал Египет и огледал „колоса“.
Британският изследовател Лесли Гринър в книгата си „Откриването на Египет“ (1966) пише следното за този оглед на Белон: „В онази епоха Сфинксът вече нямал онези признаци за изящество и красота, на които толкова се възхищавал Абдел Латиф през 1200 г. Това снема обвиненията срещу артилеристите на Наполеон Бонапарт, които станали изкупителна жертва и били обвинявани, че са използвали носа на сфинкса като мишена“.
Фредерик Норден, художник и морски архитект, който посетил Египет през 1737 г., показва детайлно в своите „Пътешествия“, публикувани през 1755 г., Сфинкса без нос.
Улрих Хаарман в своята статия „Регионалните настроения в средновековния ислямски Египет“, публикувана в Бюлетина на школата за ориенталски и африкански изследвания (BSOAS) на университета в Кеймбриж, твърди, че главата на Сфинкса е обезобразена през 1378 г. от религиозния фанатик Мохамед Саим ал-Дахр. При това той се позовава на свидетелства на Макризи, Рашиди и други средновековни арабски учени. Носа и ушите на Сфинкса са отбелязани като унищожени именно в онази епоха. „Според разкази на местните жители, – пише Улрих Хаарман – местните жители били толкова възмутени от това, че го линчували и погребали близо до паметника, който той обезобразил“.
Всичко това съвпада с информацията, публикувана в книгата на египетския изследовател Селим Хасан „Сфинксът: неговата история в съвременните разкопки“ (1949). Той също обвинява за вандализма Саим ал-Дахр, като твърди, че фанатикът е отчупил носа на Сфинкса с лост“.
Така може да се направи извод: макар Наполеон Бонапарт да е обвиняван за много неща, то хипотезата, че Големият сфинкс в Гиза е обезобразен от неговите артилеристи, е просто фалшива.
