Около 1185 година пр. Хр. в богатия пристанищен град Угарит един писар отчаяно издълбава върху мокра глинена плочка съобщение до съюзник: вражески кораби са пристигнали, градовете горят и помощта е необходима незабавно. Плочката така и не напуска сградата. Археолозите я намират повече от три хилядолетия по-късно, все още там, където е била поставена, докато самият град е погълнат от разрушението.
Малко исторически документи улавят толкова ясно момента, в който един свят престава да съществува. Колапсът на Бронзовата епоха не е обикновена политическа криза. В рамките на няколко поколения огромна част от сложната цивилизационна система на Източното Средиземноморие се разпада. Хетската империя изчезва. Микенските дворци горят. Угарит е унищожен и никога не е възстановен. Градове по Леванта рухват един след друг. Египет оцелява, но излиза от кризата отслабен и никога повече не възстановява напълно предишното си международно господство.
Най-страшното е, че няма един убиец. Няма една армия, един владетел или една природна катастрофа, на която да бъде хвърлена цялата вина. Светът на късната бронзова епоха умира от комбинация от проблеми, които усилват един друг, докато една изключително успешна система внезапно се оказва неспособна да оцелее.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
