Една от най-мащабните военни кампании в цялата история на войните до ХХ век, безспорно, бил походът на Наполеон в Русия през 1812 г.
На 24 юни 1812 г. императорът прекосил със своята Велика армия река Неман, навлязъл в руска територия и поел към Москва. Когато тази армия 5 месеца по-късно достигнала по обратния път руските граници, от нея били оцелели само жалки останки. За този страшен разгром изиграли роля студовете, партизанската война, лошата екипировка на френската армия за руските климатични условия – и, разбира се, най-вече мъжеството на руските войници и талантът на пълководците, които ги предвождали.
Но какви, всъщност, били загубите на Наполеон? Различни историци са на различно мнение по този въпрос – от 200 до 300 хиляди убити, между 100 и 200 хиляди пленници. В края на похода само 20 хиляди души, сред тях 2500 офицери, можели да продължат службата си.
Колко големи били загубите в действителност, наистина е много трудно да се определи. Нямало редовно поддържани списъци на личния състав, а колкото имало, били изгубени. Освен това Великата армия получавала подкрепления, а други части били връщани обратно. Не е известно и колко войници дезертирали. Също не е ясна и съдбата на големия брой цивилни, които придружавали армията. Затова и всички цифри се основават само върху теоретични разсъждения.
Според едни от най-задълбочените изследвания, общият брой на войниците във всички френски и съюзнически им сили, опериращи от юни до декември 1812 г. източно от река Неман, бил между 550 и 600 хиляди души. От този брой само 120 хиляди се завърнали у дома- сред тях били 20 хиляди преминали обратно границата заедно с Наполеон, върналите се по-рано заради болести или рани, оцелелите в плен. Към това някои добавят около 50 хиляди войници, които дезертирали още в началото на кампанията или офейкали по-късно, когато все още имали възможност за това.
Сред оцелелите броят на самите французи бил най-много 35 хиляди души. Корпусите, които Австрия и Прусия предоставили на Наполеон за войната против Русия и наброявали 30 хиляди и 20 хиляди души, пострадали сравнително малко. Прусите охранявали фланга на френската армия в Прибалтика, а австрийците – в Галисия. На 20 декември пруският главнокомандващ Лудвиг Йорк фон Вартенбург подписал конвенция с руснаците в град Тауроген, според която неговите войски започват да поддържат неутралитет. Това била първата стъпка на Прусия за присъединяване към противниците на Наполеон.
От 96 хиляди поляци в армията на Наполеон останали живи 24 хиляди, от 32 хиляди баварци – 4 хиляди, от 15 хиляди вюртембергци – едва 300 души, от 80 хиляди италианци – само 5 хиляди. Освен това, десетки хиляди умрели месеци след края на похода от коремен тиф, туберкулоза и психологическите ефекти от страшните руски условия.
Една от точните цифри, които са известни, е броят на пленниците – 100 хиляди души, повечето от които умрели от рани, болести и студ. Сравнително точен е броят на оцелелите сред тях 20 хиляди души, които се завърнали във Франция през 1814 година.
Това означава, че общо около 400 хиляди французи и техни съюзници загинали в Русия. От тях само 100 хиляди паднали в битка. Останалите умрели от рани, болести, глад, студ и изтощение. Към тях се прибавят десетки хиляди цивилни, които загинали по време на похода.
Загубите от руска страна са предимно по време на сражения и отделни въоръжени сблъсъци, тъй като руснаците, естествено, били добре екипирани за собствената си студена зима. Смята се, че руските загуби са общо около 1/3 от френските.
–
