Още

    Случаи на катастрофална хиперинфлация, които ще останат в историята

    Хората казват, че парите са само хартия. Но, използвайки този образен израз, ние дори не предполагаме колко близо са до истината. Запознайте се с няколко случая на мълниеносна инфлация, възникнала по различно време в различни страни и се уверете, че парите могат да струват по-малко от суровините, използвани за отпечатването им.

    Хиперинфлацията не е съвременен икономически феномен. Първото голямо обезценяване на парите се случва в края на 18 век, по време на Френската революция. Историческите източници свидетелстват за обезценяване на парите със 143% на месец. До началото на 20 век този показател е абсолютен световен рекорд, но след това 17 случая на хиперинфлация, възникнали в различни части на света, взеха палмата на първенството от французите.

    Печатните станове на парите

    Професорът по икономика Стив Ханке от Университета на Джон Хопкинс в Америка твърди, че никога не е имало хиперинфлация там, където има отчет на стоките или където купюрите се обменят директно за продукти. Амортизацията на парите се извършва само ако паричното предлагане влиза в обращение без ограничения и се управлява само от стандарти и правила.

    Не е било трудно да се преборим с инфлацията в общество, в което господствала размяната на монети за продукти. През 1124 г., по време на управлението на крал Хенри I, сребърните монети започват да намаляват. Това се дължи на намаляване на качеството на метала, използван за коване.

    Хенри I крал на Англия. Първият успешен борец с обезценяването на парите

    За да избегнат икономическа криза, по заповед на царя на секачите на монети били отрязани десните ръце и били уволнени, като на тяхно място назначили нови. Това помогнало за стабилизирането на среброто, което е предшественик на лирата, появила се в края на XII век. Днес е много по-трудно да се борим с инфлацията, дори само защото кралският метод не може да се използва.
    Всяка валута, която не е обезпечена с материални ценности, е застрашена от инфлация, но нейното бурно развитие изисква политически и социални предпоставки. Всички описани по-долу случаи на хиперинфлация са отлично доказателство, че това твърдение е напълно вярно.

    1. Най-лошият случай на хиперинфлация е регистриран в Гърция през октомври 1944 г. Цените в страната се увеличават 2 пъти на всеки 4 дни, а инфлацията е 13 800% на месец. Икономическите проблеми били свързани с окупацията на страната от нацистите и продължили 1,5 години.
    Ако през 1938 г. гърците, средно, успявали да съхранят драхмата в продължение на 40 дни и едва след това я харчели, то през есента на 1944 г. парите се задържали около 4 часа. Ако през 1943 г. най-голямата банкнота в оборота на страната е била 25 000 драми, то в края на 1944 г. се появяват банкноти с номинална стойност 100 000 000 000 драми.

    Иззетите от оборот малки купюри в Атина през 1944 година се събират и изгарят в котелните.

    2. След края на Първата световна война хиперинфлация с безпрецедентна сила помита Германия. Обезкървената от войната индустрия, огромните дългове и задължения за изплащане на репарации напомнят за себе си. Правителството започва масово да печата марки, за да ги обменя за твърда валута и да урежда чуждестранни дългове, което води до обезценяване на парите.

    На всеки 3 дни цените се удвояват и през октомври 1923 г., вече при Ваймарската република, инфлацията достига невероятните 29 500% на месец. Като пример за увеличения на цените можем да посочим цената на хляба. През януари в Берлин били искани по 250 марки за хляб, а до ноември се искали 200 милиарда за същия продукт.

    Деца пускат хвърчило, направено от пари. Германия. 1923 година

    3. През 1992 г. от разпадащата се социалистическа Югославия остават само Сърбия и Черна гора. Икономическа и политическа криза, една след друга, принуждават правителството да включи печатарските преси и да наводни страната с необезпечени банкноти.

    Югославските динари, по-евтини и от хартия.

    През първия месец на 1994 г. хиперинфлацията, предизвикана от санкциите на ООН и невероятната корупция, възлизат на 313 милиона процента. Малкото продукти, които магазините можели да предложат, удвоявали цената си на всеки 34 часа. Жителите на бивша Югославия се разделяли с парите, които получавали не повече от 1-2 часа след това. Тъй като нямало за какво да се харчат, тълпи хора преминавали границата на Унгария, за да си вземат неща от първа необходимост от една просперираща съседна страна.

    4. В началото на 90-те години на XX век африканската страна Зимбабве става абсолютен световен рекордьор по хиперинфлация. През 1980 г. в страната е въведена нова валута – зимбабвийският долар, която арогантно оценили на 1,25 щатски долара. Известно време курса на тази валута бил що-годе стабилен, но през 1990 г. започнала поземлената реформа.

    Купувачи на пазара Хараре. Зимбабве. 2008 година

    Етническите европейци били прогонени от страната, а фермите им били дадени на местните зимбабвийци. Местните жители нямали голямо желание за работа в полето и постепенно икономиката на страната започнала да се свива. Зимбабвийският долар бил осакатен от войната в съседно Конго през 1998 г., а американските санкции, наложени през 2002 г., напълно го сринали.

    През 2007 г. всичко било толкова лошо, че собствениците на имоти избрали да взимат арендата си от наемателите във вид на царевично брашно и растително масло. Също така тоалетната хартия и захарта били по-ценни от долара. През ноември 2008 г. цените се удвоявали всеки ден и в разгара на кризата един хляб струвал 200 милиарда зимбабвийски долара.

    Зимбабвийски търговци на валута

    5. Унгария се сблъсква с най-тежката и продължителна хиперинфлация в Европа, която започва след Първата световна война и приключва едва след Втората световна война. След разпадането на Австро-Унгарската империя страната въвежда нова валута – пенгос. Правителството се надявало по този начин да укрепи икономиката и да изплати външните дългове.

    Деца си играят с обезценените унгарски пари

    Когато не се получил желаният ефект, държавната банка на страната обезценила валутата, за да покрие увеличаващите се бюджетни разходи. До началото на Втората световна война парите били печатани неконтролируемо при поискване от правителството, което довело до безпрецедентното им обезценяване. Цените в страната се повишават два пъти на всеки 15 часа, а до юли 1946 г. хиперинфлацията възлиза на 41,9 квадрилиона процента. Всички унгарски пари в обращение били оценени на 1/1000 щатски долара.

    Автор: Десислава Михалева

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови