background img
юли 24, 2017
7126 Views

Копието на Ахил

Автор:

Световната история е пълна с легенди за свещени оръжия, които били почитани заради тяхната сила и съвършенство при изработката – но най-вече, заради сакралните свойства, които им били приписвани. Например, в средновековните легенди това били Ескалибур – мечът на крал Артур, Олифант и Дюрандал – съответно рогът и мечът на граф Роланд, както и едно съвсем реално оръжие – мечът „Жуаьоз“ („Радостен“) на Карл Велики.

В древния свят с такъв престиж се ползвало копието на Ахил – гръцкият герой, загинал пред стените на Троя. Дори само по външния си вид, това било много впечатляващо оръжие. В “Илиада” Омир го описва като извънредно тежко, с дръжка от ясен. Поетът на няколко пъти споменава, че Ахил можел еднакво умело да поразява враговете, както отдалеч, хвърляйки го – така и в близък бой, например по време на двубоя с Хектор, когото убива с удар в шията.

Доста подробно Омир описва и историята на копието: по време на сватбеното тържество на бащата на Ахил – Пелей, с нимфата Тетида, поканеният сред гостите кентавър Хирон подарил копието на младоженеца. Когато тръгнал за Троя, Ахил взел реликвата със себе си.

Според епическата поема “Етиопида“ (VIIIв. пр. Хр.) след смъртта на великия герой за неговото оръжие се борили съратниците му Одисей и Аякс. Победил хитрият Одисей, който взел бронята, копието, меча и щита на Ахил. После ги предал на младия Неоптолем – сина на Ахил и Деидамия. След превземането на Троя, в което участвал и Неоптолем, ахейците отплавали за родината си – но копието, неизвестно как, останало в Мала Азия (или впоследствие било пренесено отново там). То дълго време се намирало в храма на Атина в древния град Фаселис, чиито развалини се намират недалеч от днешния турски курорт Анталия.

По всяка вероятност, копието на Ахил било дълго 2 метра или малко повече и действително се използвало за близък бой и като метателно оръжие. Върхът му бил от мед, а задната част – с медна обковка. Вероятно, голямото тегло на копието отговаряло на изключителната физическа сила на Ахил, което му позволявало да бъде сигурен, че никой друг не може да го използва – а тежестта се постигала чрез необичайната дебелина на дръжката. И наистина, веднъж тежестта на копието спасило живота на гръцкия герой. В един от поредните бойни епизоди той го хвърля по троянеца Астеропей, но не улучва и копието се забива в земята. Всички опити на троянеца да го изтръгне и да го използва остават напразни – а самият Ахил лесно го изважда и убива Астеропей.

За най-известен исторически момент при почитането на това оръжие като свещена реликва може да се смята случката, когато през 333г. пр. Хр. Александър Македонски, начело на отряд свои войници, минава по крайбрежието на планината Тавър и отива във Фаселис (или, както го наричат гръцките историци, Фаселида). Александър се отбил в града специално, за да отдаде почит на копието като на “източник на сила” и да се помоли за успех на своите начинания – то се намирало в главния храм на града.

Сетне продължил пътя си с цел да покори Мала Азия, Египет и Персия, постигайки големи успехи.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title