Световната история е пълна с легенди за свещени оръжия, които били почитани заради тяхната сила и съвършенство при изработката – но най-вече, заради сакралните свойства, които им били приписвани. Например, в средновековните легенди това били Ескалибур – мечът на крал Артур, Олифант и Дюрандал – съответно рогът и мечът на граф Роланд, както и едно съвсем реално оръжие – мечът „Жуаьоз“ („Радостен“) на Карл Велики.
В древния свят с такъв престиж се ползвало копието на Ахил – гръцкият герой, загинал пред стените на Троя. Дори само по външния си вид, това било много впечатляващо оръжие. В “Илиада” Омир го описва като извънредно тежко, с дръжка от ясен. Поетът на няколко пъти споменава, че Ахил можел еднакво умело да поразява враговете, както отдалеч, хвърляйки го – така и в близък бой, например по време на двубоя с Хектор, когото убива с удар в шията.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
