Съществуват много доказателства, които показват, че да си крал в Европа в миналото е било доста опасно. От получаване на заплахи, преврати и убийства до различни други застрашаващи сценарии, да бъдеш крал невинаги е било блясък, лукс и величие. Редица крале са загивали по насилствен начин, а много от тях умират изключително странно. Крал Карл II Наварски е един от онези монарси, които ще останат запомнени в историята с необичайната си смърт, тъй като е бил изгорен жив. Но преди да разкрием подробностите, свързани с начина, по който загива, нека разгледаме неговото управление.
За да добием по-ясна представа за Карл II Наварски, наричан “Злият“, заради това, че заповядва да бъдат обесени всички дворяни, които дошли при него, за да се оплачат, трябва да се разровим по-надълбоко в историята. На неговата майка, кралица Жана II Наварска, която е единственото оцеляло дете на Луи X и Маргьорит Бургундска, ѝ е отказана короната от чичо ѝ крал Филип V, който оспорва правото ѝ, позовавайки се на съмнения относно произхода ѝ. Френските аристократи подкрепят твърдението на Филип и скоро го избират за крал на Франция и Навара.
През 1322 година, след смъртта на Филип V, нещата се променят драстично. Неговият брат, Карл IV, поема властта над Франция, но той няма подкрепата на аристократите, които вместо него, избират Жана II Наварска.
По време на четвъртата година от своето управление, Жана II Наварска ражда здраво момче, което нарича Карл. Когато пораства той става крал Карл II Наварски – един от най-известните владетели в историята и вероятно единственият, който е изгорен жив по случайност.
Карл е само на 17 години, когато майка му умира, а той обявен за крал. Още от първия ден на своето царуване, Карл II Наварски прави всичко, за да отмъсти на онези, които са се държали несправедливо към майка му в миналото.
Карл II Наварски сключва брак с Жана Наварска – дъщерята на Жан II, също познат като Жан II Добрия. Карл се надявал, че с този с съюз ще предотврати възможните конфликти и ще подсили властта си във Франция, но греши.
През 1354 година Карл Наварски организира убийството на конетабъла на Франция Карл де ла Серда, а по-късно съвсем откровено признава не само че е участвал в заговора, но и че е организирал цялото убийство. Знаейки, че крал Жан II Добрия ще го арестува, Карл Наварски се отправя към Авиньон, където се среща с херцога на Ланкастър Хенри и му обещава подкрепата си в кампанията му срещу Франция. През 1355 година обаче, Карл Наварски прави обратното – той сключва мир с Жан II Добрия и подновява клетвата си за вярност към Франция.
През следващата година, Жан II Добрия най-сетне успява да отмъсти. Заедно с група поддръжници той арестува Карл II Наварски. Самият Жан обаче е победен и заловен от англичаните в битката при Поатие през септември 1356 година. През 1357 година Карл Наварски е освободен. Той започва отново да играе зад кулисите, заедно с кралете на Франция и Англия, обещавайки им лоялност – и така до завръщането си в Навара през 1361 година.
Смята се, че Карл Наварски е правил няколко опита да убие Шарл V (най-големият син на Жан II Добрия и негов наследник) и че участвал в няколко заговора срещу френския крал. Той никога не постига целите си и въпреки всичко, което е извършил, Карл винаги успявал да избегне последствията от своите интриги.
Карл II Наварски умира на 1.01.1378 година, а особено ужасната му смърт става известна в цяла Европа, не само защото е била необикновена, но и защото е смятана от мнозина за божествено правосъдие. Когато Карл Наварски се разболява, неговият лекар наредил цялото му тяло да бъде увито в платове, напоени с бренди.
Когато сестрата го увила, тя искала да отреже излишното от платовете, но не искала да използва нож, тъй като се страхувала, че може да нарани краля. Затова тя решава да използва свещ, с която да изгори краищата, което разбира се подпалва целия плат. Сестрата не могла да направи нищо, за да спаси Карл Наварски и според някои източници, веднага след инцидента, тя успява да избяга.
