Обикновено се смята, че революциите имали за цел свалянето на даден монарх. В Япония обаче всичко било наопаки – революцията възстановила императорската власт.
Началото на реформите в Япония поставила американската бойна ескадра на комодор Матю Пери. През 1853 той отплавал за Страната на изгряващото слънце с четири кораба, два от които били параходи и изригвали дим от комините за ужас на японците.
Преди това Япония живеела тихо и спокойно в продължение на два века и половина. По-точно, от 1603 г., когато започнала епохата „Едо“ и властта била взета от шогуна Йеясу Токугава. Той с желязна ръка обединил разкъсваната от междуособни войни страна. С цел никой да не нарушава спокойствието на японците, шогуните изгонили чужденците. Само холандците можели да живеят на малък остров близо до Нагасаки, но не и да стъпват в града. Японците също не можели да пътуват в чужбина. Страната била напълно изолирана от външния свят.
Всички свикнали, че държавата се управлява от шогуните. Когато европейците пристигнали в Япония, те дори не подозирали, че има император – а смятали за такъв шогуна. Но, така или иначе, императорите съществували. Японската династия е най-старата в света – независимо, че по времето на шогуната Токугава изобщо не управлявала. Императорът живеел под охрана в дворец в Киото и нямал право да напуска столицата. Почти никой не го виждал. Той бил потомък на богинята на слънцето Аматерасу и, ако някой го погледнел, щял да ослепее. Поне така вярвали обикновените японци.
Императорът извършвал някои религиозни ритуали. И нищо повече. А шогуните управлявали страната. Но стара истина е, че когато един воин управлява страна, в която няма войни, той се отпуска и изнежва. Затова и последните шогуни Токугава далеч не били толкова дейни и талантливи, както първите. И ето, че се появил комодор Пери с писмо от президента на САЩ, в което се предлагало да бъде започната търговия с Америка.
Дотогава не само Япония не обръщала внимание на външния свят – но и никой не обръщал внимание на самата Япония. Там нямало нито злато, нито подправки, нито нефтени находища или други полезни изкопаеми, с изключение на неголеми каменовъглени залежи. Затова и никой не изявявал желание да я превърне в колония.
Но в средата на ХІХ-ти век ситуацията се променила. Набиращата сила американска икономика имала нужда не само от изкопаеми, но и от един твърде важен ресурс – нови пазари. И САЩ изпратили бойни кораби към японските брегове. Японците въобще не се зарадвали на този интерес. Те си живеели много добре и без чужденци. Но комодор Пери настоявал твърде убедително – като насочил модерните си оръдия.
Правителството не знаело какво да прави. То не искало да оставя чужденци в страната, но и се страхувало да ги отхвърли. Така през 1858 г. се случило нечувано събитие: проектът за търговско споразумение със САЩ бил изпратен на императора за одобрение. По този начин правителството на шогуна просто си измивало ръцете. Никой никога преди това дори не се сещал да попита императора за каквото и да било.
Император Комей заявил: „Ако чужденците не бъдат изгонени от свещената земя на Япония, аз ще се опозоря пред боговете и душите на моите предци, а хората ще си спомнят името ми с презрение“. Той не одобрил търговското споразумение. Напротив, разпоредил „варварите“-чужденци да бъдат изгонени от Япония. Но правителството се уплашило и подписало споразумението със САЩ.
Възмущението на японците нямало граници. Шогунатът загубил тяхното доверие. Още повече, че в този момент шогун бил 12-годишно момче. В Япония започнал масов терор срещу чужденците и велможите, които им позволили да тъпчат свещената японска земя. Главниият лозунг бил за сваляне на шогуна, който изпаднал в депресия и умрял. Скоро го последвал и 36-годишният император. Говорело се, че и двамата били отровени.
През 1867 г. император станал 14-годишният Муцухито. След неговата смърт ще му дадат името Мейджи, под което ще влезе в историята. Естествено, това момче не решавало нищо. Решавали велможите около него, които били решили да ликвидират шогуната.
Младият император “Мейджи”
Император Муцухито ,“Мейджи” – 1890 година
Новият шогун Йошинбоу Токугава повел войските си към Киото. Шогунската армия била по-голяма, но въоръжена със старовремски фитилни пушки, а анти-шогунската – с новите американски многозарядни карабини „Спенсър“. Войските на шогуна били разгромени и той се отказал от властта. Бил лишен от всичките си огромни имения и заточен в малък замък да се занимава с отглеждане на чай и с фотография.
През януари 1868 г. император Муцухито съобщил на посланиците на чуждите държави, че: „… върховната власт във всички дела – вътрешни и външни, сега се осъществява от Нас“. А на народа обявили, че враждебното отношение към „варварите“ вече ще се наказва. Поддръжниците на шогуна продължили да се съпротивляват още известно време, но били окончателно победени. Историците наричат тази революция „реставрацията Мейджи“. На японски „мейджи“ означава „просветено управление“. Изолацията на Япония приключила, независимо от цялата й великолепна средновековна самурайска романтика.
Японците започнаха да се учат от Запада – и това им помогнало да не се превърнат в полуколония, подобно на Китай по онова време. Прокарали телеграф, построили железопътни линии, създали индустрия. Самураите останали в миналото, била въведена наборна военна служба. Най-любопитното е, че модернизацията и западнизацията на Япония започнали под лозунга: „Да изгоним варварите!“. Но се получило обратното.
А който иска да почувства духа на онова време, може да гледа „Последният самурай“ с Том Круз – там трагичното начало на епохата „Мейджи“ (1868-1912) е показано твърде зрелищно и с дълбоко уважение към японската история.
