Ксеркс I, известен също като Ксеркс Велики (името му от персийски означава „герой сред царете“ или „героичният цар“), е персийски цар от династията на Ахеменидите. Официалната му титла била „shahanshah”, което макар обикновено да се превежда като „император“, всъщност означава „цар на царете“. Самото име „Ксеркс“ е гръцката версия на персийското му име „Khshayarsa”.
Майката на Ксеркс е Атоса, дъщеря на Кир Велики (основателят на династията на Ахеменидите) и Ксеркс бил приет като велик цар, още преди да се наложи да докаже себе си по какъвто и да е начин. Ксеркс е почитан заради многобройните си строителни проекти в цялата империя, но е най-добре запомнен с масовата експедиция, която предвожда срещу Гърция през 480 г.пр.н.е, която според Херодот, се състояла от най-голямата и най-добре оборудвана бойна сила, използвана до момента.
Ксеркс I
Ксеркс бил син на Дарий I, който в опит да накаже Атина заради подкрепата ѝ в бунта на йонийските градове срещу персийското управление, нахлува в Гърция през 492 г.пр.н.е. Персите са победени от гърците, а Дарий I умира през 486 г.пр.н.е, преди да успее да реализира ново нападение. Така честта се паднала на сина му Ксеркс I, който трябвало да изпълни желанията на баща си.
Ксеркс не бил първороден син на Дарий I, но бил първият му син от брака му с Атоса и бил избран за наследник на трона. След смъртта на Дарий I, полубрата на Ксеркс – Артабазенес поискал да се възкачи на трона, но не успява, тъй като майка му била обикновена жена, а тази на Ксеркс I била дъщерята на самия Кир Велики.
Ксеркс I се жени за принцеса Аместрис, която ражда синовете му Дарий, Хистасп, Артаксеркс I, Ахаменес и дъщерите му Амитис и Родогуна. След възкачването му на трона, неговият командир на армията и братовчед Мардоний се опитва да убеди Ксеркс I да нападне Гърция. Неговите мотиви били твърде лични, тъй като се надявал да стане сатрап на превзетите територии. Съветникът и чичо на Ксеркс I Артабан се опитвал да го убеди да се откаже от тази атака, но аргументите на Мардоний надделяват. Въпреки това, имало много въпроси, които трябвало да бъдат взети под внимание.
Битките с гърците
След като установява мир в империята си, Ксеркс отново насочва вниманието си към Гърция. Той прекарва 4 години в събиране на оръжия и хора, които да осигурят победата му. Според Херодот, армията на Ксеркс се състояла от над 2 милиона мъже и 4000 кораба. Гърците успели да мобилизират силите си, но в битките при Артемизия и Термопилите персите побеждават и те нахлуват в Атина при първата отдадена възможност. Ксеркс I бил толкова разгневен от съпротивата на Атина, че изгаря града – акт, за който по-късно той твърди, че единственото нещо, за което съжалява.
Битката при Саламин
На този етап гърците, които изоставили Атина, събирали силите си, а флотата им била в пролива Саламис. Ксеркс се допитва до всички свои съветници, които го уверяват, че трябва да започне битка по море. Единствено Артемизия I посъветвала Ксеркс I да не прави нищо, освен да остави гърците на това място, докато запасите им се изчерпат. Макар че уважава Артемизия I, Ксеркс приема съвета на мнозинството и напада.
Артемизия I
Битката при Саламис е бедствие за персийския флот. След загубата Ксеркс отново се съветва с Артемизия I, която му казва, че той трябва да се върне у дома и да приеме предложението на Мардоний да остане и да надвие гърците от името на царя. Този път Ксеркс приема съвета и оставя Мардоний да продължи войната. Той обаче е убит през следващата година в битката при Платея. След неговата смърт амбициите на Ксеркс I за покоряване на Гърция са унищожени.
Строителство и смърт
У дома Ксеркс се фокусира върху това да изгради повече на брой и по-големи паметници и сгради от тези на баща му. За да извърши това, той изчерпа царската съкровищница. Ксеркс I изгражда пътища в цялата империя, като най-известният от тях е Кралският път, по който се предавали съобщения. След това Ксеркс отделя време и средства за разширяване градовете Суза и Персеполис.
Макар че дворецът на баща му Дарий все още бил здрав, Ксеркс започва да строи още по-сложен и голям обект, като заповядва изграждането на „Залата със стоте колони“. Всичко това било прекалено скъпо и в крайна сметка Ксеркс увеличава данъците на народа. Той не забелязва проблема и продължава да изгражда по-скъпи и по-скъпи неща – акт, който по-късно отбелязва началото на упадъка на империята на Ахеменидите.
Ксеркс I обичал жените и в даден момент се влюбва в съпругата на брат си Масистес. Когато тя му отказва, Ксеркс решава да омъжи сина си Дарий за дъщерята на Масистес – Артаинте, надявайки се, че така ще се доближи до съпругата на брат си. Но когато вижда Артаинте, той се влюбва в нея, а тя се съгласява да бъде негова любовница.
По това време съпругата на Ксеркс му ушива красива наметка, която той носел навсякъде. Артаинте се влюбила в наметката и поискала Ксеркс I да ѝ я подари. Той ѝ казал, че тя може да поиска всичко друго, но не и наметката, страхувайки се, че ако я даде на Артаинте, неговата съпруга ще разбере за аферата им. Артаинте отказва и в крайна сметка Ксеркс ѝ подарява наметката си.
Както се опасявал, съпругата му научава за аферата им и решава да отмъсти не на Артаинте, а на майка ѝ, защото не е могла да отгледа достойна дъщеря. По време на банкета Тутка, който се провеждал всяка година и на който царят и царицата давали подаръци на гостите, съпругата на Ксеркс поискала за подарък майката на Артаинте. Според Херодот, царицата отрязала гърдите на майката на Артаинте, след това отрязала носа, ушите, устните и езика ѝ и я върнала обратно у дома напълно осакатена. Когато вижда това, Масистес започва бунт срещу Ксеркс I, но царят убива брат си, синовете му и всички, участвали в бунта.
Ксеркс I е убит от своя служител Артабан (не чичо му), който също убива и сина му Дарий. След това другият му син Артаксеркс I убива Артабан, възкачва се на трона и завършва великите строителни планове на баща си Ксеркс.
Източник: ancient.eu
