Древните народи, които се занимавали със селско стопанство, оставили много рисунки, писмени свидетелства, архитектурни паметници. В цялото това историческо разнообразие, доста често се среща един повтарящ се елемент – култът към бика.
В миналото смятали бика за покровител на хората и много цивилизации го изобразявали като рогат бог. Невъзможно е да се разбере, как е възникнал този култ, тъй като митовете за рогати богове винаги се преплитали с митове за други обитатели на небесата. Може само да се допусне, че всичко е започнало, когато биковете и хората се съюзили. По-просто казано: когато хората опитомили едрия рогат добитък.
Първите такива връзки се появили преди около 10 хиляди години в Централно-европейския пояс. По тези места живеели европейски диви говеда – турове. С тях съседствали племена на горски ловци. Именно те започнали да опитомяват тези диви животни. Впоследствие, същото се случило в Азия и Северна Африка. Сахара такава, каквато я познаваме днес, по онова време още не съществувала. Нейните огромни пространства били заети от гори и тревисти райони – савани. Номадите от саваните опитомили дивите бикове и започнали да ги яздят.
Биковете в Северна Африка имали дълги крака, тънки шии и малки глави, увенчани с вити рога. Това означава, че тези животни били напълно пригодени за живот в тревистата савана. По-късно, египтяните ги заимствали от номадите – и сред най-древната цивилизация се появили крави с дълги крака.
Култът към бика изминал същия път, като се предавал между различните народи. Източниците му трябва да се търсят сред номадските пастири на Сахара отпреди 5-6 хиляди години. Тези племена оставили множество скални рисунки, които са добре запазени. От тях личи, че в миналото биковете в стадата са били около 5 пъти повече, отколкото в наши дни. Всички те са изобразени с тестиси – т. е. не са кастрирани. На рисунките е изобразено и доенето на кравите, с него се занимавали жените и децата.
Биковете и кравите били от голямо значение не само за номадите, но и за земеделците. Те се използвали за пътувания, транспортиране на товари, оран на нивите. От тях получавали мляко, месо, кожи, сухожилия за тетивите на лъковете, роговете се използвали като своеобразни чаши за вино (в Кавказ тази традиция е запазена и до ден-днешен), за изработване на предмети за интериора, украшения за шлемове и ритуални шапки. Без тези животни оцеляването на древните хора е щяло да бъде доста по-трудно. Така се появило уважението към биковете, което с времето се превърнало в обожествяване. Отначало то се изразявало в украсяването на рогата на животните. Те били покривани с орнаменти и резба, на тях връзвали ленти и панделки. После започнали да изобразяват биковете върху скалните рисунки като богове, а след това и върху паметници.
Култът на бика преминал от номадите към египтяните. Жреците създали образа на небесната крава Нут, която покровителствала фараоните. Изобразявали я често с момче, което бозае от вимето й. Детето седи под корема на животното, което образува уютен свод над него. От този ракурс момчето може да вижда слънцето, което сякаш стои между рогата на кравата. Това е обичайният мотив на сахарските рисунки и задължителен атрибут на божествените бикове и крави в Древен Египет.
На остров Крит, в епохата на минойската цивилизация, централна тема в стенописите на царския дворец в Кносос били глави и рога на бикове. Върху минойските стенописи и керамика има също и много изображения на спортни състезания, където участниците прескачат бикове и ги хващат за рогата.
Във вярванията на древен Иран имало няколко митологични същества, произхождащи от едрия рогат добитък. Зороастрийците вярват в гигантски бик, способен да разклаща планини и морета. Кравата е смятана за едно от шестте изначални материални творения и за прародител на животните.
В древна Гърция бог Дионис бил изобразяван понякога с бичи рога. В съответствие с митологията, той обичал да приема формата на това могъщо животно. Минотавърът също бил смятан за човек с глава на бик. Смятало се, че е роден от връзката между принцеса и бик.
В Римската империя също бил налице култ към бика. Тези животни редовно се пренасяли в жертва за благоденствието на народа и на държавата. Те били смятани за свещени.
В християнската религия обикновено до младенеца Иисус, който лежи в яслите, сред останалите животни рисуват бик или вол. В традиционни песни за Рождество се пее, че волът загрява бебето с дишането си.
