Добре познатият вече термин „лазер“ е абревиатура от Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation – „усилване на светлина чрез стимулирано лъчение“. Първото действащо лазерно устройство е създадено от американския физик Теодор Мейман през 1960 г.
Днес лазери се използват в различни области, включително и във военните технологии. Засега става дума предимно за нелетални (несмъртоносни) оръжия, които временно заслепяват противника или изкарват от строя оптическите му прибори. Пълноценни бойни лазерни системи, способни да унищожават жива сила или военна техника, все още са в етапи на разработка и е трудно да се каже точно кога ще влязат в строя.
Основните проблеми при бойните лазери са свързани с високите разходи и големите разходи на енергия, както и с недостатъчната им засега способност да нанасят реална вреда на високозащитена техника. Независимо от това, всяка година водещите страни по света все по-активно разработват бойни лазери, като постепенно увеличават мощността на прототипите.
Един от най-нашумелите проекти на лазерни бойни системи е експерименталната Boeing YAL-1. В ролята на платформа за поставянето й послужил модифициран самолет Boeing 747-400F. Целта на тази лазерна установка е защита срещу вражески ракети. В основата й е химически кислороден лазер с мощност 1 мегават. Основното предимство на системата YAL-1 е, че теоретично е способна да унищожи ракети в началния етап на техния полет. Но реалната ефективност на подобен комплекс изглежда доста съмнителна – затова програмата, която струвала 5 млрд. долара, била прекратена през 2011 г. Въпреки това, получените резултати намерили приложение в други проекти на бойни лазери.
Boeing YAL-1 е аналог на съветската авиационна лазерна система A-60. За нейна база послужил самолет Ил-76MД. Първият му полет се осъществил през 1981 г. Очаквало се, че основната задача на комплекса ще бъде борбата с вражеските разузнавателни самолети. След разпадането на СССР работата по А-60 била замразена, но днес е възобновена. На 1 март 2018 г. президентът на Русия Владимир Путин показа изображения на новия руски боен лазер „Пересвет“. Сведенията за него в момента са секретни, но има снимки и видеоклипове в интернет, които го демонстрират в действие. Това означава, че Руската федерация е начело в производството на бойни лазерни системи.
Досега се смяташе, че Израел и САЩ са световни лидери в развитието на бойни лазери. В случая с Израел създаването на такива системи се дължи на необходимостта от противодействие на честите ракетни атаки срещу територията на страната. И наистина, смята се, че засега лазерите все още не могат да свалят междуконтинентални балистични ракети – но са напълно способни да противостоят на такива с малък обсег на действие. Палестинските ракети „Касам“ са източник на постоянно главоболие за израелците, а американо-израелската лазерна противоракетна система Nautilus дава някаква допълнителна гаранция срещу тях.
Основна роля в развитието на този лазер играят специалистите на американската компания Northrop Grumman. Но въпреки, че израелците инвестирали повече от 400 милиона долара в „Наутилус“, през 2001 г. те се оттеглили от проекта. Официално резултатите от тестовете на системата били положителни, но военното ръководство на Израел е скептично настроено към тях. В резултат американците останали сами в проекта. Развитието на комплекса продължило, но до серийно производство не се стигнало. Затова пък опитът от „Наутилус“ се използва за разработката на лазерния комплекс Skyguard („Небесен защитник“).
Системите за противоракетна отбрана Skyguard и Nautilus са изградени на базата на високоенергийния тактически лазер THEL (Tactical High Energy Laser). Според разработчиците THEL е в състояние ефективно да поразява реактивни снаряди, крилати ракети, балистични ракети с малък обсег на действие и безпилотни самолети. В същото време THEL може да стане не само ефективна, но и много икономична система за противоракетна отбрана: един изстрел ще струва само около 3 хиляди долара, много по-евтино от старта на съвременна противоракета. Но, все пак, засега това са само теоретични изчисления.
THEL е химически лазер с мощност около 1 MW. След като целта бъде открита от радара, компютърът ориентира лазера и произвежда изстрел. За части от секундата лазерният лъч причинява детониране на вражеските ракети и снаряди.
Критиците на проекта обаче предричат, че такъв резултат може да бъде постигнат само при идеални метеорологични условия. Облаци, мъгла, дъжд, сняг и т. н. пречат на ефективния изстрел по простата причина, че разсейват лазерния лъч. Може би затова израелците, които преди това напуснали проекта Nautilus, не проявяват интерес към Skyguard. Обаче американските военни определят лазерната установка като революция в областта на въоръженията. Според разработчиците, масовото производство на комплекса може да започне съвсем скоро.
Основният недостатък, поне засега, на лазерното оръжие е, че то изисква пряка видимост. Целта трябва да бъде открита по права линия, лазерът да се насочи към нея и известно време устойчиво да я съпровожда с цел в точката на улучване да се предаде достатъчно количество енергия, за да я повреди. Съответно, поражението отвъд хоризонта е невъзможно. Поразяването на маневрени и защитени цели също е трудно. Освен това съществуват два фактора, които допълнително усложняват ситуацията.
Първият фактор: изисква се огромно количество енергия. Това прави цялата система изключително тромава и скъпа. Има и много други недостатъци: малко сумарно време, прекарано в бойна готовност, дълго време за привеждане в бойна готовност, огромна цена на изстрела и т.н.
Вторият съществен фактор, ограничаващ действието на лазерното оръжие, е оптичната нехомогенност на средата. Простичко казано, най-баналното лошо време прави лазерните оръжия напълно безполезни под нивото на облачността в дадена местност. Защитата против тях също е доста елементарна: достатъчни са няколко димни шашки, за да бъде сведена ефективността им до нула. Затова и засега лазерът си остава повече оръжие на бъдещето.
