Все още си задаваме любопитни въпроси около странните моменти от живота на Людмила Живкова и дейността ѝ, свързана с организацията на 1300-годишнината на България.
Интересна ситуация с нея разказва един от близките ѝ хора, Богомил Герасимов, дипломат в Мексико по това време. Стартът на кампанията за честване на годишнината от създаването на нашата държава на световната сцена щял да се постави с уникална изложба в Мексико. Проявите в Мексико трябвало да преминат под патронажа и с участието на техния президент.
Богомил Герасимов признава след години, че ако не е била Людмила, никой нямало да прояви подобна грандиозна дързост – да покаже на света историята на България и то в разрез със забраната на Кремъл. Допира ѝ до други сили и идеи са ѝ помогнали да удържи на всички опити да бъде спряна, смята Герасимов. Тези сили и идея, обаче, често изумявали околните.
Нямало да има НДК, ако не била упоритостта на Живкова. Същото се отнася и до паметника на Незнайния воин до столичния храм „Света София“ и криптата на „Александър Невски“.
Но нека се върнем към Мексико, конкретната случка там и разказът на очевидеца Богомил Герасимов, посланик по това време в Мексико. Според него, всичко станало там, граничи със свръхестественото.
Въпреки публикуваната в пресата на 2 март 1981 г информация за пристигналата в Мексико българска делегация, официалното посрещане, разговорите с просветния министър Фернандо Солана и настаняването в двореца „Камино реал“, Герасимов твърди, че нито се е състоял разговор, нито в Мексико има подобен дворец. Делегацията отседнала в един от най-скъпите и луксозни хотели не само в Мексико, но и в света – „Камино реал“, а Людмила няма възможността да разговаря с никого.
Информацията на нашата преса за натоварения график на Людмила Живкова се оказва лъжа. Дори и информацията за участието на Живкова в откриването на изложбата „Средновековна България – изкуство и цивилизация“ с Антропологическия музей в Мексико, не е вярна.
Людмила Живкова не присъства на нищо от описаното, твърди Герасимов. С това той озадачава всички. Българският дипломат уточнява, че Живкова е била с делегацията, но духом е била някъде другаде. Самият той до края на дните си се чуди защо всичко, случило се в Мексико, е било потулено и не се е коментирало след това.
Помолен от самата Людмила да опише всичко, което се случва там, Герасимов се чувства длъжен да опише самата истина за българското посещение.
Всичко започва още с посрещането на делегацията на летището в Мексико. Герасимов с нетърпение очаквал Людмила Живкова и цялата делегация, за да се случи всичко, готвено месеци наред. След като самолетът кацнал, вместо в залата за посрещане се появява не Людмила, а Димитър Мурджев – офицер от УБО. Той повикал с жест нашия посланик и двамата се вмъкнали набързо обратно в самолета.
Дипломатът не видял Първата дама и попитал за нея. Отговорът, че не е добре, го притеснила неимоверно. На летището сред официалните посрещачи бил и образователния министър на Мексико. Подготвена била и пресконференция. След като настоял да се види с Мила, както я наричал, го пуснали до помещенията на първа класа. Людмила била напълно безжизнена, излегната на седалката. Гледала към Герасимов, но сякаш не го виждала. Опитал се да разговаря с нея, но установил, че тя въобще не го чува. Людмила продължавала да си седи на мястото като статуя.
След кратък разговор, всички от обкръжението ѝ преценили, че е най-добре да стигнат възможно най-бързо до хотела, за да може Людмила да си почине. Били категорични, че трябва да я види лекар. Състоянието ѝ било наистина обезпокоително.
След като слязъл от самолета, българският дипломат веднага се отправил към образователния министър. Учтиво му обяснил, че гостенката не се чувства добре от полета и трябва да се прибере в хотела, за да си почине. Ответно мексиканският министър обещал в хотела да я чака техен добър лекар. Разбрали се, че пресконференция е невъзможно да се проведе при тези обстоятелства.
Докато журналистите разберат какво става, Людмила била преведена през залата за посрещачи. Дори Фернандо Солана ѝ говорил нещо, без да разбере, че няма смисъл. Бързо стигнали до запазения апартамент в луксозния хотел.
Въпреки признаците, че се подобрява, Людмила забранила в стаята ѝ да влизат хора, още повече лекари. След като се събрали и обсъдили положението, Герасимов и членовете на делегацията решили да се допитат до лекарка от съветското посолство. Людмила и нея не допуснала. Жената почакала известно време в хотела, но членовете на нашата делегация били принудени да я убедят, че трябва да си тръгне.
В същото време в българската преса публикували, че Людмила Живкова е направила изявление на летището, веднага след кацането. След безкрайната нощ на неизвестни, Герасимов бил измъчван от още по-силно безпокойство. След три дена трябвало да се състои откриването на тържествата по случай вековната българска годишнина. Поканените видни личности били 2000. Липсата на какъвто и да бил начин за контакт с Людмила го карала да мисли, че крият нещо от него. Каква би била причината да не се допускат лекари, ако наистина Людмила не се чувства добре. Без да забележат останалите, дипломатът се шмугнал в стаята на Живкова. Той бил шокиран от гледката, която заварил – жената била седнала с кръстосани крака върху бял чаршаф почти гола.
Людмила била притиснала ръцете си в молитвена поза. По тях и по лицето ѝ имало нарисувани цветни линии. Странни предмети били подредени пред нея. Герасимов я повикал по име, но нямало никаква реакция. Тя сякаш не виждала и не чувала нищо, въпреки че очите ѝ били отворени. Според думите на дипломата, душата на Людмила сякаш била напуснала тялото и била на визита в някой друг свят или измерение.
Герасимов бил достатъчно умен, за да не прави опит да събуди Мила от състоянието ѝ. Знаел, че това може да е фатално. Излязъл от апартамента незабелязано. Бил едновременно ядосан и спокоен. Не можело да има толкова важни ангажименти и да се отдаде безпаметно на своите божества, но пък поне не била болна.
След като всички от делегацията се събрали, поставили на обсъждане проблема с Людмила. Трябвало да преценят как да реагират, за да излязат от ситуацията. Тя можело да дойде на себе си, но можело и да остане в това състояние дълго. Стигнали до решението да повикат лекар, който е запознат със специфичното състояние на Първата дама. Наложително било и да информират Живков за случващото се. С помощта на служителите на УБО връзката с Живков била направена. Той живо се поинтересувал как е дъщеря му. От УБО поискали да бъде изпратен екип от лекари в Мексико. Това, обаче означавало, че Людмила няма да е в състояние да присъства на церемонията за българския юбилей.
Всички се надявали все пак да настъпи някакво подобрение в странното състояние на Людмила. Как щяло да се приеме от мексиканците отсъствието на човека, който е инициирал цялото събитие. Мексиканското правителство било подсигурило охрана в хотела. Не се допускали никакви външни лица, за да се гарантира пълното спокойствие на Людмила и цялата делегация. Всичко планирано било на път да се провали. Как можело да се обясни на мексиканския президент, че Първата дама се моли на своите божества и не може да присъства на събитието. Вероятно в Индия била усвоила умението да изпада в транс. Любопитно, обаче, било защо го прави точно сега.
Тъй като нямало промяна в състоянието на Людмила до вечерта преди събитието, българският дипломат преценил, че е време да говори с мексиканците и да им обясни положението. За щастие, мексиканският президент бил приятелски настроен и попитал как може да помогне.
Герасимов не издържал и споделил, че е много притеснен за това как ще протече събитието. Людмила Живкова нямало да може да присъства, а какво ще се случи с организираното от нея събитие? Президентът уверил Герасимов, че това няма да навреди по никакъв начин на откриването на грандиозната изложба. Герасимов като посланик можел да я замести и да каже няколко думи на откриването. Това до голяма степен свалило напрежението и дипломатът облекчен се върнал в хотела да осведоми делегацията за разговора.
На следващия ден Хосе Лопес Портильо изказал сърдечните си поздрави за България и съжалението си за внезапната болест на Людмила Живкова. Гостите били многобройни. Дори залата едва ги побирала. Президентът не пропуснал да подчертае, че страната ни е наистина с древна култура.
В същото време в българския печат валяли материалите за изявите на Людмила в Мексико и речта ѝ на откриването на изложбата, докато тя не била напускала пределите на хотела. Никой не се усъмнил, че това е една откровена лъжа.
Какво се е случило и защо точно тогава е настъпил момента за този транс, никой не може да даде логичен отговор. Странностите на Людмила Живкова не можели да се коментират и да се тълкуват. А дали това има някаква връзка с внезапната смърт на Първата дама няколко месеца след това, е истинска мистерия.
Автор: Десислава Михалева
