След началото на поредната си война срещу Рим, царят на Понт – Митридат VI (упр. 117 г. пр. Хр. – 63 г. пр. Хр.) много скоро се озовал в незавидно положение: силите и средствата на неговата държава били силно разнебитени по време на предишните сблъсъци с римляните и с техните съюзници в региона. Първите походи в новата война не дали решаващ резултат и царят преминал от настъпление към отбрана. След поражението на армията му през пролетта на 71 г. пр. Хр. при град Кабир, се наложило той да бяга и да потърси убежище при своя зет цар Тигран II – владетеля на Велика Армения, който бил на върха на своята мощ.
Митридат и преди това многократно увещавал арменския цар да му помогне в борбата срещу Рим – като правилно му посочвал, че щом самият той, Митридат, бъде победен, римляните ще се заемат и с Армения. Но Тигран оставал неутрален до последния момент. Той бил добре запознат с политическата структура на Римската република и се надявал да преговаря със Сената за разделяне на сферите на влияние. Тогава римският проконсул на Азия – Луций Лукул, не би посмял да нападне владенията му.
Поради тази причина Тигран не участвал в походите на Митридат към Анатолия (дн. Анадола) – и когато тъстът му се озовал при него, той всъщност го заточил в изгнание, където не можел да се свърже със своите хора и дори със самия Тигран. Вероятно такова неучтиво отношение било причинено от желанието да се предотврати влошаване на отношенията с Рим – но, все пак, когато римският посланик Апий Клодий от името на Лукул в ултимативна форма поискал да му бъде предаден Митридат, получил отказ. Тигран бил уверен, че Лукул няма да започне война без причина и без разрешението на римския Сенат. Затова арменският цар правел всичко възможно да не дава повод на легионите да нахлуят в земите му.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
