Управлението на Леополд II над Конго представлява история на ужасите, която преспокойно може да се сравни с тази на Хитлер, но защо за него не се говори толкова много? Белгия не е първата европейска страна, за която се сещаме, когато чуем израза „кървава тирания“. Малката страна винаги е била по-известна с бирата си, отколкото с престъпленията срещу човечеството.
Имало е време обаче, в разцвета на европейския империализъм в Африка, когато кралят на Белгия Леополд II управлява своята лична империя с жестокост, която достига, а на моменти дори надминава престъпленията дори на най-ужасните диктатори на 20 век.
Империята му е позната като Свободна държава Конго, а Леополд II е неин безспорен владетел. За близо 30 години, вместо да е обикновена колония на европейско правителство, както останалите, Конго е администрирана като частна собственост на Леополд II, която цели неговото лично обогатяване.
Негово величество крал Леополд II
Нищо от детството на Леополд II не показвало, че той ще се превърне в масов убиец. Роден да заеме трона на Белгия през 1835 година, той прекарвал дните си, вършейки всичко онова, което един обикновен европейски принц правел, преди да наследи трона от баща си – учел се да язди, да стреля, участвал в различни церемонии, срещал се с представители на армията, жени се за австрийска принцеса и така нататък.
Леополд II заема трона през 1865 година. Той управлява с лека ръка и точно по начина, по който белгийците очакват това да се случи, особено след многобройните революции и реформи, които демократизират страната през последните няколко десетилетия. Онова, за което кралят наистина настоявал пред сената, било да изгради задгранична империя, както всички по-големи държави правели.
Това се превърнало в мания. Леополд II бил убеден, като повечето държавници от времето си, че величието на нацията е пряко пропорционално на размера на печалбите от колониите й. Той иска Белгия да има колкото е възможно повече колонии. Първоначално, през 1866 година, Леополд II започва преговори с испанската кралица Исабела II за Филипините, но преговорите приключват, когато през 1868 година Исабела II е принудена да се оттегли от трона и да избяга във Франция. Тогава Леополд II за първи път започва да говори за Африка.
Обосновка за завладяването
През 1878 година журналистът и изследовател на Африка Хенри Стенли се среща с друг свой колега – д-р Ливингстън дълбоко в тропическите гори на Конго. Медиите превръщат двамата мъже в герои – смели изследователи, отишли в сърцето на Африка. Онова, което медиите не споменават обаче, е защо двамата известни журналисти са отишли изобщо в Конго.
Няколко години преди двамата изследователи да се срещнат в Конго, Леополд II създава International African Society, за да организира и финансира изследването на континента. Официално това негово действие е представено като мило, а самият той като виден филантроп и щедър крал, който разказвал на местните за християнството.
Стенли и Ливингстън отворили пътя към Африка за агентите на краля. Леополд II нарича мястото „Свободна държава Конго“, иронично, но името е признато на Конгреса в Берлин през 1885 година. Възможно е Леополд II, като истински католик, да е направил всичко, за да превърне народа на Конго в християнски. Но той прави това по възможно най-буквалния и груб начин – убивайки хиляди хора и правейки живота на останалите непоносим, като ги принуждава денонощно да копаят за злато, да убиват слонове и да разрушава тропическите гори на родината им.
Белгийското правителство заема на Леополд II необходимите средства за този „хуманитарен“ проект и след като кралят връща дълговете си, буквално 100% от приходите отиват право в неговия джоб. Това не било белгийска колония. Земята принадлежала на един мъж, който бил решен да изцеди и последната капка от нея, докато е жив.
Зверствата на Леополд II
Повечето колонисти упражнявали известна форма на насилие, за да успеят да придобият контрол върху колонизираните и за да запазят този контрол. През 25-те години, през които Свободна държава Конго съществува, е определен нов стандарт на жестокост, който ужасява дори и останалите колонизатори на Европа. Завоеванието започва, когато Леополд II укрепва сравнително слабите си позиции, сключвайки съюз с местните власти. Главният сред тях е арабският търговец на роби – Типу Тип.
Групата на Тип има значително присъствие на земята и изпраща редовни пратки с роби и слонова кост до бреговете на Занзибар. Това го превръща в съперник на краля, а претенциите му за прекратяване на робството в Африка прави всички преговори прекалено неудобни. Въпреки това, Леополд II назначава Тип за свой губернатор на провинцията в замяна на неговата дума, че няма да се меси в колонизирането на западните райони.
Тип използва позициите си, за да засили търговията с роби и слонова кост, а европейската общественост, която е против робството, оказва натиск върху Леополд II да го прекрати. В крайна сметка кралят го прави, но по най-ужасяващият начин – той събира армия от наемници, които да се бият срещу групата на Тип в близост до Източноафриканската рифтова долина. След няколко години Тип е прогонен, заедно със своите арабски роби, а Леополд II поема пълен контрол над Конго.
На земята, освободена от съперници, Леополд II реорганизира наемниците си и ги превръща в безмилостна група окупатори, наречена Force Publique, карайки ги да наложат волята си в цялата колония. Всеки район има квоти за добиване на слонова кост, злато и диаманти. Леополд II избрал управители, които да имат надмощия над региона, който управлявали. На всеки от тях му била изплащана комисионна, затова управителите се стремели да вършат работата си максимално добре – те принуждавали огромен брой местни да работят по плантациите, а други под земята. Повечето от тях работели до смърт в мините.
Навсякъде властвала жестокостта. Хората били прогонвани от домовете си, за да се освободи място за продукциите. Алчността на управителите на Конго не познавала граници. Хората (включително жени и деца), които не можели да достигнат определената им норма дори веднъж, били осакатявани, като най-често те изгубвали ръцете си. Ако на някой мъж не било възможно да му се отреже ръка, защото трябвало да работи, Forces Publique отрязвали ръцете на съпругата или децата му.
Никой не знае колко точно хора са обитавали Свободна държава Конго през 1885 година, но районът, който е три пъти по-голям от Тексас, е имал около 20 милиона души население преди колонизирането. До 1924 година населението било 10 милиона. Заради отдалечеността си и труднопроходимия терен, никоя друга европейска колония не знаела какво със сигурност се случва с Конго, но се счита, че тези „изчезнали“ 10 милиона души най-вероятно са били убити.
Причината за смъртта на всички тези хора не е само една. В района върлували, глад, болести, прекомерно натоварване от тежката работа, инфекциите, причинени вследствие на осакатяванията, както и многобройните екзекуции.
В крайна сметка историите за кошмарите в Конго достигат до външния свят. Хората започват да се противопоставят на тази практика. През 1908 година Леополд II няма друг избор, освен да отстъпи земята на белгийското правителство. Правителството прави някои леки промени и променя името на колонията в Белгийско Конго. Жестокостта и осакатяванията продължават през следващите години до обявяването на независимостта през 1960 година.
Леополд II, кралят на Белгия, умира в спокойствие на 44-тата година от коронацията си – през декември 1909 година. Той е запомнен с голямото наследство, което оставя, както и с огромните сгради, които финансира със собствени средства.
