Малцина от нас знаят какво ще се случи, ако не спим достатъчно: започваме да мислим по-некачествено, губим паметта си, разваляме настроението си, реагираме по-силно на психологически стрес. И това не е всичко – изследователите от Университета „Бъркли” твърдят, че самотата може да бъде резултат от липса на сън. Освен това, такава самота може да се разпространи от човек на човек, като заразна болест.
В експеримента участвали осемнадесет младежи, които или спали през нощта, както обикновено, или оставали будни през цялата нощ. На следващия ден им бил направен психологически тест: те били приближени от определен човек и трябвало да го спрат на разстояние, което им било удобно. Тестът се повтарял с видеоклип, в който човекът също се приближавал към участника в експеримента но видеото се гледало с апаратурата за магнитно-резонансна томография, за да се проследи как в това време работи мозъкът.
И в двата случая – и при истинския човек, който ходи, и при видеозаписа – удобното разстояние било по-голямо, ако участниците в експеримента не са спали през нощта. С други думи, липсата на сън ги карала да държат другите хора на по-голямо разстояние. В мозъка на недоспалите едновременно с това се активизирала зоната, за която се смята, че анализира всички видове проблеми, идващи от други хора. А тази зона, която е отговорна за социалните контакти, ставала по-малко активна.
Може да се предположи, че всичко това ще бъде придружено от усещане за самота: умореният мозък се затваря за комуникация, възприемайки всички наоколо като потенциална заплаха. Наистина, когато изследователите поискали от около 140 други хора да си поставят няколко нощи специални сензори, които проследяват съня, се оказало, че онези, които спят малко, на следващия ден се чувстват по-самотни от тези, които са спали добре.
И накрая, психолозите искали да разберат как другите хора възприемат тези, които не са спали достатъчно. Видеото с наспалите се и с ненаспалите се участници в експеримента показало около хиляда зрители, които след това трябвало да преценят доколко наспалите се и ненаспалите се изглеждат еднакво и доколко те самите биха искали да си общуват с тях.
Оказало се, че в представите на другите хора сънливият човек е по-самотен, и по-рядко биха искали да общуват с него, в сравнение с наспалия се. Така че, самотата на недоспалите се усилва и това въобще не е изненадващо.
Но най-странното било в това, че тези от публиката, които гледали сънливи хора, също започнали да се чувстват по-самотни – т.е. самотата от липса на сън се оказала нещо като заразна болест.
От друга страна, хората са социални същества и могат да се ориентират в чуждото психическо състояние и благодарение на емпатията да изпитват чувства като другите.
Що се отнася до самотата на тези, които не са имали достатъчно сън, чувството за безпокойство и като цяло промените в настроението, са свързани с липсата на сън. Авторите на самото изследване казват, че са взели предвид възможното въздействие на безпокойството и са стигнали до заключението, че самотата се увеличава дори и без да се вземат предвид промените в настроението.
По-късно психолозите поискали да се определи дали се променя връзката между самотата и недоспиването с възрастта, защото в проучването били включени млади хора на възраст от 18 до 24 години. Но така или иначе, тези, които страдат от самота, могат да бъдат посъветвани, като начало, да се наспиват добре.
