background img
сеп. 26, 2018
3079 Views

Реконкистата (Отвоюването) – войните на християните срещу мюсюлманските завоеватели

Автор:

За начало на Реконкистата се смятат успешните военни действия на вестготския крал на планинската страна Астурия –   Пелайо, чиято армия през 718 г. успяла да спре напредването на мюсюлманите в битката при Ковадонга.

Така започнала Реконкистата (Отвоюването). Тя продължила 774 години и представлявала постоянни войни на християните срещу мюсюлманските завоеватели, които преди това само за 2 години – от 711 до 713 г., успели да превземат почти целия Иберийски полуостров с активната помощ на местната антихристянска диаспора. Завоюването на полуострова от страна на мюсюлманите се съпровождало с масови кланета и зверски жестокости спрямо християните. Ето какво пише арабският летописец от ІХ-ти век Тарик ибн-Нагиб за действията на един от мюсюлманските военачалници при превземането на Кордова: „Накрая Могит принудил християните, които се били затворили в църквата, да се предадат, след което им отрязал главите“.

В хода на Реконкистата християнските крале от северните области на полуострова със съдействието на съседните владетели от Западна Европа постепенно ту си възвръщали заграбените от мюсюлманите територии, ту отново ги губели под натиска на нашествениците.

Силна християнска опора в Пиренеите станала Испанската марка – военно погранично владение, образувано от създателя на Франкската империя Карл Велики в края на VІІІ-ми и началото на ІХ-ти век. Към ХІ-ти век Испанската марка се разделила на три графства: Арагон, Барселона (Каталония) и Навара. По-късно Навара, която включвала земята на баските и областта Гарсия, била провъзгласена за кралство, а графствата Арагон и Барселона се слели в кралство Арагон.

Към началото на XI-ти век целият север на Иберийския полуостров бил зает от християнски кралства, които от време на време ту се сливали, ту отново се разпадали. За тяхно щастие, имало едно нещо, което постоянно ги държало заедно, независимо от политическите перипетии – християнската религия. Те успели да проведат успешна офанзива срещу мюсюлманските емирства, които се намирали на юг. Но скоро властта в мюсюлманската част на полуострова била взета от династията на Алморавидите, които дошли от Северна Африка и включили в своята държава всички земи под мюсюлмански контрол. Алморавидите съумели да спрат християнската офанзива и да си възвърнат част от пиренейските територии. Те били наследени от династията на Алмохадите, чийто халиф Якуб ал Мансур предприел масирано настъпление и през 1195 г. стигнал чак до Мадрид. Но преди това, през 1190 г. арабската армия претърпява съкрушително поражение при обсадата на замъка Томар от португалските рицари-тамплиери, предвождани от дон Гуалдин Пайш. След тази победа християните в Португалия започнали системна офанзива и през 1249 превзели последната ислямска крепост там – Фару. С това Реконкистата в Португалия приключила.

Въобще, от XII-ти век нататък мюсюлманите търпели постоянни поражения от християнските кралства. През 1236 г. кралят на Кастилия Фернандо III успял да превземе ислямската столица Кордова.

До края на XIII-ти век в резултат на християнската офанзива, главно от страна на Кастилия и Арагон, на Иберийския полуостров останала само една мюсюлманска  държава – емиратът Гранада. Мюсюлманите масово бягали там и в Северна Африка.

Поради непрекъснатите войни в защита на християнството, цялата държавна идеология на пиренейските кралства била построена върху възстановяване на християнската цивилизация. Само в Рим духовенството играело по-важна роля в обществения живот, отколкото в християнската част на Иберийския полуостров. Арабите, които оставали в завладените от християните земи, трябвало да приемат християнството – в противен случай за всички било ясно, че ако запазят исляма като своя религия, ще представляват постоянна вътрешна опасност за младите християнски кралства.

Самите християнски държави се борели периодично помежду си. Така, например, през XIV век. Кастилия многократно воювала с набиращата сила в западната част на полуострова Португалия – тази борба приключила през 1385 г. с битката при Алжубарота, където португалците, с помощта на прочутите английски стрелци с лък, изпратени им от Британия, почти унищожили кастилската армия.

През 1469 г. владетелите на най-големите кралства на Иберийския полуостров – Фернандо Арагонски и Изабел Кастилска, сключили брак, който съединили двете държави в едно голямо кралство. То било наречено със старото латинско име на полуострова – Испания.

До края на столетието и останалите по-малки християнски владения на полуострова се обединили под испанската корона, с изключение на Португалия. Навара също била присъединена през 1512 г.

Фернандо и Изабел вече си извадили поука от горчивите уроци на историята – когато вътрешните антихристиански диаспори разрушили старото християнско кралство на вестготите и след това активно помагали на мюсюлманите. Те предложили на антихристияните или да приемат християнството, или да напуснат земите им. За онова време това било твърде хуманно решение – като имаме предвид тогавашната практика на унищожаване или поробване на християнското население в завладяваните от мюсюлманите земи. През 1492 г. било забранено в Испания да живеят хора с антихристиянски религиозни убеждения. Същата година на Иберийския полуостров, под натиска на испанските войски, водени от Родриго Понсе де Леон, паднал последният мюсюлмански анклав – емирството Гранада. Реконкистата завършила.

Превземането на Гранада.

През същата 1492 г., Христофор Колумб, финансиран от Фернандо и Изабел, прекосил Атлантическия океан и открил Америка. Неговата експедиция отворила пътя на Запад, където се устремили многобройни испански колонисти, сред тях и прочутите конкистадори.

Така започнал мощният възход на Испания, която за определен период от време се превърнала в най-силната европейска държава.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title