Има имперски герои, които в собственото си време изглеждат като спасители, строители и символи на национална воля. После идва бъдещето, отваря архивите, преброява жертвите и задава много по-тежки въпроси. Лорд Кичънър е точно такава фигура. За британците от края на XIX и началото на XX век той е човекът от плакатите, суровият военен организатор, победителят от Судан, администраторът на империята и лицето, което сочи с пръст към мъжете на Британия: „Твоята страна има нужда от теб“.
Но зад този образ стои друга история. История на колониално насилие, на машинни пушки срещу армии от друг свят, на изгорени ферми, преселени семейства и лагери, в които хиляди жени и деца умират от глад, болести и пренебрежение. Той не е единственият архитект на тази политика и не я започва сам, но я продължава, разширява и защитава с хладна решителност. Затова името му остава свързано с един от най-мрачните инструменти на модерната война: концентрационния лагер.
Детство в сянката на глада
Хорацио Хърбърт Кичънър е роден на 24 юни 1850 г. в графство Кери, Ирландия. Семейството му не е ирландско в народностен смисъл, а част от британската земевладелска прослойка, която придобива имоти в Ирландия след Големия глад. Баща му, бивш офицер от британската армия, купува земя в момент, когато много ирландски имения са затънали в дългове заради катастрофата от 40-те години на XIX век.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
