Когато археологът Хайнрих Шлиман пътувал до Итака, Гърция през 1868 година, той имал една цел, която превземала ума му – да открие Троя, водейки се от Омировата „Илиада“. Епическата поема се считала за мит, но Шлиман мислел по друг начин. За него „Илиада“ представлявала карта за скритите локации на древните градове.
През следващите няколко години, немецът, който печелел от продажба на материал за амуниции, бродел сред Средиземно море. Шлиман приемал всичко, написано от Омир, за истина – от местните традиции до съветите за лечение на физически заболявания. Завършилият Сорбоната Шлиман, носел в себе си книгата на Омир, за да открие истинските локации на древните градове. „Една от особеностите му била, че имал огромен интерес към историята. Това, което искал, било да разкрие истината за света на Омир и да разбере дали Троянската война действително се е случила“ – пише ученият Дъглас Ийстън. „Но Шлиман имал и своите слабости. Той не бил добър в разграничаването на фактите и интерпретациите“ – допълва Ийстън.
Хайнрих Шлиман
През 1871 година Шлиман осъществил мечтата си. Откритието му веднага го издигнало и той получил невъобразима слава. Това, че станал популярен не го спряло и интересът му се разпалил още повече. Освен света на Омир, Шлиман открил и още нещо – свастиката.
Шлиман открил своя епичен град, а с него и свастиката – на егейския бряг на Турция. Той продължил разкопките, започнати от британския археолог Франк Калвърт на място, познато като Хисарлъка. Методите на Шлиман били брутални – той използвал железни лостове и стеноломи, за да копае – но и успешни. Той бързо открил, че мястото има 7 различни нива, някои от които били на хиляди години. Шлиман открил Троя – както и останките от цивилизациите, живели преди и след нея. Но освен всичко това, Шлиман открил поне 1800 вариации на един и същи символ – свастиката.
Троя
Той виждал свастиката навсякъде – от Тибет и Парагвай до Гоулд Коуст в Африка. Колкото по-популярен ставал Шлиман, толкова по-известна ставала и свастиката. Знакът се превърнал в символ на късмет, появявала се на етикетите на продуктите на „Кока-Кола“, момчетата бойскаути го изобразявали на униформите си, дори американските военни го използвали. Но с нарастването на славата на свастиката, тя започнала да се използва за много по-груби действия и породила вълна от национализъм сред Германия.
„Античните предмети, открити от д-р Шлиман в Троя пораждат двоен интерес в нас. Те ни връщат към по-късните епохи на арийската раса“ – пише британският лингвист Арчибалд Сайс през 1896 година.
Думата „арийски“ се използва, за да се обособи индоевропейската езикова култура, а не за расова класификация. Лингвистите забелязват прилики между немския, романските езици и санскрит. С нарастването на интереса към евгениката и расовите особености обаче, се появили и хора, които спекулирали със значението на термина „арийски“. Те считали, че „арийската цивилизация“ е „перфектната и чиста“ цивилизация, която стои над всички останали.
Няколко години преди началото на Втората световна война, „Washington Post“ пише: „Въпросът за арийската раса е нещо като интелектуален диспут между учените, които дискутират възможността някога в историята на Земята да е съществувала чиста и непорочна раса като арийската“. През 19 век френският аристократ Жозеф Артюр дьо Гобино, заедно с още няколко човека, прави връзка между митичните арийци и днешните немци, които били най-добрите потомци на древните народи, предназначени от съдбата да завладеят света.
Сега откритията на Шлиман изведнъж придобили много по-дълбоко, идеологическо значение. За националистите „арийският символ“, който Шлиман открил, вече не бил археологическа мистерия – той бил техният символ на превъзходство. Немски националистически групи като Reichshammerbund използвали свастиката като символ за тяхната идентичност. Вече нямало значение, че първоначално свастиката била използвана като знак за късмет, нито че била открита навсякъде – от паметниците на гръцката богиня Артемида до тези на Буда, нито че все още никой действително не знаел какво е значението й.
“Когато Хайнрих Шлиман открива свастиките във всички нива на Троя, хората го приемат като доказателство за расовото продължение и за това, че населението на Троя по начало е било от арийски произход. Веднъж направена, връзката между свастиката и индоевропейските народи, не можела да се оспори. Тя се превръща в универсален символ, служещ за разграничаване на арийци и такива, които нямали арийски произход“ – пише антроположката Гуендолин Лайк.
Свастиката от Троя
Свастиката добивала все по-голяма популярност, а междувременно влиянието на Хитлер също нараствало. Той присвоява свастиката и я превръща в нацистки символ през 1920 година. Хитлер е привлечен от нея, тъй като тя вече е използвана от други националистически и расистки групи. Освен това, той разбира необходимостта нацистите да имат мощен символ, който да е равен на този на СССР – сърп и чук.
За да разпространи силата на свастиката като символ на нацистката мощ, Йозеф Гьобелс издава указ на 19.05.1933 година, с който забранява употребата на свастиката за други цели.
Йозеф Гьобелс
„Когато Хитлер липсвал, на мястото му застава свастиката, която – точно както образа на фюрера – се превръща в символ на национална принадлежност“ – пише историкът Малкълм Куин. Свастиката започва да се изобразява върху униформи и флагове.
Немската свастика
Усилията за забрана на употребата на свастиката в следвоенните години, включително и текущите немски наказателни закони, които забраняват публичното използване на свастиката, както и нацисткия поздрав, изглежда не са толкова успешни и продължават да напомнят за ужасния режим. Днес, символът продължава да се използва като знак на превъзходство от групи по цял свят. През последните няколко месеца свастиката се разпространява все повече и в Америка – тя се появява в Ню Орлиънс, Портланд, Пенсилвания, Калифорния. Много учени твърдят, че хората никога няма да спрат да употребяват знака, нито някога ще забравят него и значението, което носи със себе си.
