Пълното име на манастира е Църногорски манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски“. Българският манастир се намира в Църна гора и е познат и като Гигински или Черногорски манастир.
В близост до него са градовете Брезник и село Гигинци – съответно на 16 km и 4 km. Разположен в полите на връх Тумба (1129 m.), той е на 1000 m надморска височина. За да се стигне до него е нужно да се мине по 5 km асфалтов път.
За манастира не се знае много – историците все още са в неведение за доста неща свързани с него. Според археологическите разкопки и малкото информация, която се знае разбираме, че най-старите манастирски постройки са от XI—XII в, а по време на османското владичество е бил разрушаван няколко пъти и след това възстановяван от вярващи българи. Последното му възстановяване е от хилендарски монаси от Света гора – същите монаси попаднали на заровено аязмо с лековита вода. Със създаването си манастирът попаднал в юрисдикцията на Охридската (Българската) архиепископия, основана през 1020 г. от император Василий ІІ. В неговата грамота изрично е отбелязано: „Постановяваме сегашният пресвети архиепископ на България да има толкова голяма епархия, каквато и колкото голяма е била при цар Петър.“.
Нека поговорим малко за устройството на манастира. Проучванията разкриват останките от правоъгълна защитна кула и от правоъгълно монашеско крило. Това навежда на мисълта, че манастира е бил утвърден по времето на Второто Българско царство – подобни съоръжения са били изключително обичайни за този период. Да не говорим, че са защитавали Рилския, Зографския, както и Хилендарския манастири – правете си сами изводите.
В периода на Второто българско царство след щедри дарения от български царе и богати боляри, манастирът се е радвал на доста солидно стопанство и много на брой имоти. Самият цар Иван Шишман в своята грамота изрично защитава манастира и забранява да му вредят нито „великата църква (патриаршията), нито протопопът, нито екзарсите, нито някои други“, но да бъде свободен „догдето слънце сияе над земята и докато живее царството ми, па и след смъртта ми“.
Манастирското братство избирало игумена – „според съвета и желанието на всички да бъде поставян достойният“, а самият митрополит само трябвало да утвърди направения избор. От своя страна на манастирския игумен се дава правото „да го управлява бащински и наставнически и да пребивава в този монастир както желае и предпочита, безпречно и несмущаващо заедно с намиращите се там монаси“. В църквата на манастира убежище можели да намерят преследваните по различни причини – изключение били само тези, които са извършили злодеяния като убийство и прелюбодеяние.
Османското нашествие не повлияло толкова на манастира, колкото на някои от другите подобни свещени места и затова се превърнал в средище на обществения живот на българите от съседните области – Пиротска, Царибродска, Софийска, Радомирска, Брезнишка. Всяка година до стените му е имало голямо пазарище, а през 16 в. дори е било създадено училище.
През 18 век се случило нещо доста интересно. Някъде около 1737 – 1739 г., ежегодния събор на манастира станал проблем за пиротските турци – чиста проба конкуренция. Нямало как да приемат факта, че многолюдния манастирски събор засенчвал прохождащия им Пиротски панаир. Затова се стигнало до следващите събития – пиротските турци инсценирали бой по време на един от храмовите празници на манастира – като резултат на сбиването имало и жертва, бил убит турчин. Предполагам се досещате какво се случило после – започнало масово клане, манастира бил запален, а самият софийски митрополит бил посечен и починал във „Владишка планина“.
Следва пълно разграбване и разрушаване на светата обител, а следите по основите си личат и днес. Пламъците довели и до изчезването на ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи – не останала и следа от библиотеката на манастира.
Ако си спомняте в началото споменахме, че в близост до манастира било открил лековит извор от хилендарски монаси. Така било решено манастира да бъде преместен до него. Местните жители помогнали за построяването на килиите, сегашната църква и стопанските постройки. В началото килиите и подобни на тях постройки се използвали за битови и стопански нужди (фурна, магерница, хамбар). Сегашната църква пък дължим на идващите от с. Бегуновци двама братя-свещеници, които по-късно се замонашили и приели имената Иларион и Хрисант. Върху задната корица на едно „Софроние“, която е първата старопечатна книга на новобългарски език е оставена приписка от основоположниците.
Един от периодите на възстановяване на манастира съвпадал с кърджалийските атаки на банди, които сеели хаос и разрушавали църкви манастири. Чували ли сте за Кара Хейзи? Приел исляма по свое желание, той вилнеел в Брезнишко. Но тогава се случило нещо, което променило живота му – любимата му дъщеря се разболяла. Никой не можел да му помогне – ако искал да се оправи, трябвало да поправи всички злини, които е извършил на християнските храмове. Това били думите на явилият се в съня му архангел Михаил. В резултат на това, Кара Хейзи дарил пари, с които трябвало да се възстановят съсипаните християнски храмове. Това пък съвпаднало с вземането на разрешение за построяването на манастирска църква от братята Хрисант и Иларион.
Един от законите на Османската империя гласял, че не можело да се строят нови храмове – затова църквата била изградена над основите на по-стар храм, който се намирал до аязмото от периода на първия манастир. Двата строителни периода приключили през 1814 г. В началото, началната църква била едноапсидна, еднопространствена, псевдотриконхална сграда, имаща полуцилиндрично сводово покритие, а след време на запад бил добавен и полукръгъл притвор – всъщност той представлявал разширение на първоначалния кораб.
Не се знае със сигурност кога е построен притворът – теорията на А. Грабар , е че е изграден към 1886 г. Открита е приписка, в която пише, че манастирът е изграден по времето на Карафеиз. Предполага се, че Старата църква, върху която е изграден сегашният Гигински манастир, най-вероятно също е била едноапсидна, еднокорабна, псевдотриконхална сграда – по аналогия на църквите от късното средновековие в Знеполе и Горнострумските райони.
Възраждането изстреляло светата обител сред най-важните манастири в България. Свидетелство за това например е как в него се ръкополагали свещениците на цялата околия от софийският митрополит.
Днес манастирската църква е със статут на архитектурен паметник. Всяка година Църногорския манастир е посещаван от хиляди вярващи. Едно от най-скорошните събития свързани с манастира е неговата продажба – причината е дълг от над 330 000 лева. Парите били изтеглени за съфинансиране на ремонт на светата обител с европейски пари и сега трябва да бъдат върнати. Затова и се стигна до появата на манастира в търг с тайно наддаване.
Автор: Божидара Иванова
 манастир){kind=link}