апр. 30, 2019
460 Views

Манастири и църкви в България: Троянски манастир

Автор:

Троянският манастир „Успение Богородично“ – третият по големина манастир в България. Представлява ставропигиален манастир на Българската православна църква. Намира се на брега на река Черни Осъм, в село Орешак, на 10 км от Троян.

Основан е не по-късно от края на XVI век. Смята се, че е около 1600 г. от игумен Калистрат, но има вероятност и да е по-рано. Според преданието двама монаси от Атон дошли по нашите земи. След тях по пътя към Влашко, тук дошъл и друг монах от Атон понесъл манастирската светиня – това е чудотворната икона на Богородица Троеручица. Всъщност иконата се явява копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век). Любопитното в преданието е, че според него колкото и пъти монахът да се опитвал да си тръгне, винаги се връщал обратно в манастира. Затова и решил да я остави и да тръгне сам. Съществува хипотеза, още недоказана, че Троянският манастир е основан от монасите дошли от разрушения ловешки манастир “Ястреб”.

Манастирската част на Троянският манастир. Снимка: Уикипедия

Слуховете привлекли вниманието и на други монаси и така Троянският манастир бързо се разраснал. Не минало много време и били изградени монашеско жилищно крило, дървена църква в чест на Рождество Богородично и малка гостоприемница. Скоро след това съдбата на манастира се преобърнала – по времето на игумена Калистрий от Ловеч, Троянският манастир бил разгромен от турска банда, а самият Калистрий бил посечен.

Първата половина на XVIII век била повратна за манастира – той не само се разраснал, но и се развил икономически. По същото време там се появило и килийно училище. Даскал Никола Върбанов го направил още по-известно след 1765 година.

Троянският манастир. Снимка: Уикипедия

По същото време в манастира започнало по-активно строене. Строителната дейност била по инициатива на игумен Христофор от Сопот. На него манастирът дължи някои от новите сгради и водоснабдителната система от 1771 година. Съвпадение или не, но няколко години по-късно друг сопотчанин се заел с построяването на каменна съборна църква. Това бил игумен Пахомий.

Един от манастирските летописи от 1835 година гласи следното: „Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край.”

Троянският манастир. Снимка: Уикипедия

Тъй като религиозното положение се променило, се налагало да се променят и сградите – започнали приготовления за ново строителство. През 1832 година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „Св. Йоан Предтеча”. По-късно заради местността, където се разполагал получил името си „Зелениковец”. Благодарение на даренията през същата година стартиран бил и строежа на нова съборна църква. Това са само част от дарителите: х. Петър Балюв от Троян, Стоян Чалъкоглу Бейликчи от Копривщица, Спас Маринов, х. Михаил от Тетевен и Пенчо Попович от Трявна. Стоян Бейликчи пък издействал султанския ферман за строежа през март 1835 година. Веднага след получаването му, строежът можел да бъде започнат – така и станало. Бил завършен през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на „Успение на Пресвета Богородица”.

С настъпването на XIX век, може да се каже, че манастирът имал доста солидни размери. Изключителните за този период двуетажни и триетажни жилищни корпуси, обграждали двора, а в северозападния му ъгъл се намирала жилищно-отбранителната кула. На изток от манастира в края на XVIII век бил изграден манастирския скит „Св. Николай Чудотворец”. По-голямата част от сградите били изградени от Паисий, който бил игумен цели 32 години. Доста дълго време, което да посветиш на Бог.  През 1820 година, Партений, който бил един от следващите игумени пък издигнал нов ограден зид. За съжаление видинският Дервиш паша го обвинил, че това е част от изграждането на крепост в помощ на Ипсиланти. Така игуменът бил хвърлен в Ловешкия затвор, където прекарал няколко месеца от живота си. През 1830 Троянският манастир бил признат за ставропигиален, под ръководството на Цариградската патриаршия – това отнело цяла година продължителни постъпки от страна на клира.

Външни стенописи от църквата на Троянският манастир. Снимка: Уикипедия

Константин от село Пещера построява съборната църква на мястото, където преди се е разполагал по-стар храм. Църквата е осветена на 6 август 1835 г. от Великотърновския митрополит Иларион Критски в чест на Успението на Пресвета Богородица. По нейните стенописи е работил известния възрожденски майстор Захарий Зограф от Самоков, който я изрисувал през 1847 – 1848 г. На северната вътрешна стена в църквата по негово усмотрение са добавени ктиторски портрети и негов автопортрет. Върху северната външна стена пък се намира композицията “Колело на живота”. Петко Ганин от Казанлък я прерисува в началото на ХХ век. Теренът, върху който се е извършвало строителството е разположен на близо двадесет метра на север от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Поради тази причина субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.

Чудотворната икона на Пресвета Богородица (Троеручица), намираща се в Троянския манастир. Снимка: Уикипедия

Най-видният игумен на Троянския манастир през XIX век e архимандрит Макарий. Тук под ръководството на Васил Левски е основан частен революционен комитет. Поради намиращите се в него турски части, той не участва пряко в Априлското въстание. 1877 – 1878 г., по време на Руско-турската война околното население заедно с монасите подпомагат отреда на генерал Павел Карцов при прехода на Балкана.

Автор: Божидара Иванова

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title