Градът – крепост Несебър е един от най-древните градове в Европа. Основан е върху скалист остров, дълъг 850 м. и широк 300 м., заема площ 25 ха и е свързан със сушата с тесен насип – път, дълъг 400м.
Върху острова още от древността се е намирало древно тракийско рибарско селище, наречено Менабрия (по името на легендарния основател Мена). То възниква в периода между третото и второто хилядолетие пр. н. е. По–късно през 510 г. пр. н. е., градчето е завоювано от гръцки преселници от полиса Мегара и е превърнато в дорийска колония, с новото име Месембрия.
Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър.
Месембрия започва да сече собствени златни монети около 440 година пр. н. е. Градът поддържа добри търговски отношения с древногръцките колонии по Черно, Егейско и Средиземно море. Находки свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период са изложени в археологическия музей в Несебър.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. Месембрия със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
Значителна роля започва да играе отново през ІІІ – ІV в. от новата ера, свързана с подема в Източната империя. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ – VІІІ в. – важна и добре укрепена византийска морска база.
Островът е имал канализационна система, крепостни стени, амфитеатър и множество параклиси на различни култове и религии (включително и впечатляващия храм на бог Аполон). Предполага се, че е имало акведукти от сушата към острова.
Жителите на Месембрия основават собствена колония близо до Обзор. Цялата земя между Месембрия и Обзор е използвана за нуждите на града, както и за търговия.
Морският град за пръв път става част от Българското царство през ІХ в, когато Хан Крум го щурмува и пресъединява към Българската държава. Българите завладяват много богатства – 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън“ и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месембрия“ очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи завоеванието на Месембрия.
Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период – през управлението на цар Симеон І Велики и наследниците му.
По време на Втората българска държава Несебър отново влиза в пределите на България, по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет през царуването на Иван Александър.
През ХІV в. рицарите на граф Амедео ди Савоя го превземат, но по-късно го преотстъпват на византийския император. Градът е атакуван от турците за пръв път в края на същото столетие. Окончателното му падане в ръцете на отоманската империя става през 1453 г., заедно с Константинопол. През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са нови църкви, изписвани са икони.
Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до ХІХ век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на Черноморската архитектура, както и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.
Къщите на Несебър имат определени черти, които принадлежат към стила на т. нар. „Черноморска къща”: върху каменно приземие, заето от просторна изба се извисява еркерно дъсченият етаж. Отделните къщи, разположени най-често на уличната линия, следват извивките на тесните калдаръмени улички и се съчетават в живописни ансамбли.
Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. Археологическият музей представя богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Днес Несебър е един от най-предпочитаните и известни курорти по Българското Черноморие и такъв се оформя още от началото на ХХ в. Строи се новият град, много почивни станции, големи и малки хотели, модерна база за туризъм и развлечения. Реставрират се старините, строят се нови къщи в старинен стил.
Автор: Момчил Лазаров
