background img
мар. 17, 2018
6889 Views

Месопотамия – люлката на цивилизацията

Автор:

Месопотамия (от гръцки – „между две реки“) е древен район, граничещ с арменските планини на север, Персийския залив на юг, Сирийската степ на запад и планинските възвишения на западен Иран на изток. Двете реки от името са Тигър и Ефрат.

Люлка на цивилизацията

За разлика от по-обединените цивилизации в Египет и Гърция, Месопотамия е обитавана от различни култури, свързани помежду си чрез духовни връзки, почитта им към боговете и отношението им спрямо жените. Социалните обичаи, законите и акадският език например нямат общо с тези във Вавилон, но въпреки това, правата на жените, значението на грамотността и боговете са споделени сред цивилизациите в целия район (макар че боговете имат различни имена в различните части на Месопотамия). В резултат на това Месопотамия е по-правилно да се разглежда като регион, в който са се зародили множество империи и цивилизации, а не една-единствена. Въпреки това, Месопотамия е известна като „люлката на цивилизацията“ най-вече заради две развития, които се случват там, в района на Шумер, през 4 век пр.н.е. – изграждането на градове и създаването на писмеността.

Други изобретения, развития и открития, свързани с Месопотамия (макар да не се ограничават само до този регион) са опитомяването на животните; агрикултурата; простите сечива; сложни оръжия; колесницата; виното; бирата; определянето на времето в часове, минути и секунди; религиозните обреди; платноходките и напояването.

Археологически разкопки, започнали през 40-те години на 20 век разкриват, че в Месопотамия са съществували развити селища още преди около 12 000 години. Районът, разположен между две реки, е позволил на хората, заселили се в земята, да опитомяват животни и да насочат вниманието си към развитие на селското стопанство. Скоро започва осъществяване на търговска дейност, която спомага за оформянето и просперитета на градовете. Смята се, че писмеността възниква в Месопотамия, благодарение на търговията, заради необходимостта от комуникация и за по-добра възможност да се проследяват продажбите и покупките.

Образование и религия

Месопотамия е известна също и като люлката на образованието. Смята се, че дори Талес от Милет е учил там. Интелектуалните занимания били високо ценени в Месопотамия, а училищата били толкова многобройни, колкото храмовете. В тях се преподавало четене, писане, религия, право, медицина и астрология. Предполага се, че много библейски разкази, сред които и този за потопа и ноевия ковчег произхождат от месопотамски произведения като Митът за Адапа и Епосът за Гилгамеш – една от най-старите литературни творби, запазени до наши дни. Месопотамците вярвали, че са сътрудници с боговете и че земята е „пропита“ с духове и демони (макар че „демони“ не трябва да се свързва с днешното, християнско разбиране за думата).

Те вярвали, че началото на света започва с победата на боговете над хаоса, но макар боговете да са победили, това не означава, че хаосът не може да настъпи отново. Чрез ежедневни ритуали, отдаване на почит към божествата, правилни погребални практики и извършване на обикновените граждански задължения, хората от Месопотамия чувствали, че помагат за поддържането на баланса в света. Освен че смятали, че по-младите трябва да почитат по-възрастните сред тях, те трябвало и да почитат боговете чрез работата, която изпълнявали всекидневно.

Работа

И мъжете, и жените в Месопотамия работели, а основните занимания били отглеждането на култури и добитък. Други били писари, лечители, занаятчии, тъкачи, грънчари, рибари, учители, свещеници или жреци. Жените имали почти еднакви права с мъжете и имали право да притежават земя, да се развеждат, да имат свой бизнес, както и да търгуват. Обикновено жените били производители на бира и вино, както и лечители. По-късно тези занаяти били приети от мъжете, които изглежда видели, че това са доходоносни професии. Работата обаче никога не била наричана по този начин, а се разглеждала като принос към общността.

Сгради и правителство

Храмът, разположен в центъра на всеки град, символизирал значението на божественото. Вярвало се, че боговете присъстват по време на планирането и изпълнението на всеки строителен проект, а специалните молитви се считали за изключително важни за успеха на проекта. Независимо кое царство или империя властвала в Месопотамия и независимо през кой период, жизненоважната роля на боговете в живота на хората не отслабвала.

Ролята на царя е определена в някакъв момент през 3600 г.пр.н.е и за разлика от свещеническите управници преди това, царят се занимавал пряко с народа и изразявал волята си чрез законите, които сам съставял. Преди концепцията за цар, свещеническите управници диктували закона според религиозните предписания и получените божествени послания. Царят, който също почитал боговете, бил смятан за достатъчно силен представител на тези богове, който можел да изразява волята си чрез собствения си глас.

Източник: ancient.eu

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title