Мидхатовият събор от 1872 г. е сред най-важните, но и най-слабо разбрани събития в новата българска църковна история. Според гледната точка, развита в предоставения текст, именно около това събитие се концентрират процеси, без които не може да се разбере нито съдбата на Българската екзархия, нито по-широката криза в православния свят през последните век и половина.
Формално става дума за епископско събрание, проведено в Константинопол от 29 август до 16 септември 1872 г. по стар стил, съответно от 9 до 28 септември по нов стил. В стандартното историографско описание то често се представя като „Константинополски събор от 1872 г.“, на който Българската екзархия е осъдена като схизматична, а българите са обвинени в изповядване на т.нар. „филетизъм“ или „етнофилетизъм“. Но именно това привидно неутрално название според автора на текста е подвеждащо, защото прикрива същността на случилото се.
Защо „Мидхатов събор“?
Наименованието „Мидхатов събор“ не е случайно. То цели да подчертае, че зад църковната форма на събранието стои ясно политическо съдържание. Свързването му с Мидхат паша – символ на османското западничество, либералните реформи и антиправославните, антируски и антиславянски геополитически влияния – трябва да покаже, че това не е просто вътрешноцърковен акт, а събитие с много по-дълбок политически и цивилизационен смисъл.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
