Една от най-необичайните и любопитни шпионски операции била проведена по време на „студената война“ в ГДР. Не се знае кой умник дал идеята за нея. Но веднъж англичаните получили информация, че поради многобройните икономически санкции руснаците нямат тоалетна хартия. А вместо това използват листове от различни документи. Речено – сторено: британските, американските и френските шпиони получили задача да ровят в боклука за документи, използвани като „тоалетна хартия“. Операцията получила „екологичното“ название „Тамариск“. Думата „тамариск“ се използвала в професионалния шпионски жаргон за обозначаване на неразложени органични частици. Другата, по-вулгарна версия, е, че операцията била наречена така, защото младите филизи от това растение през есента имат силно слабително действие. Така или иначе, животът на колегите на Джеймс Бонд заприличал на карикатура на битието на златотърсачи.
Преди да ровят из биологичния боклук в търсенето на хартия, която заменила тоалетната в съветския съюзник ГДР, шпионите дори не можели да допуснат, че ще изпаднат до такова срамно занимание. Първите опити завършили с неуспех: разузнавачите внимателно оглеждали канализационната система на противника, но намирали нищо важно. Причината била елементарна: листовете от документи не се разтваряли в течности и затова ги слагали в кошчета – откъдето после ги изхвърляли в общите сметища. Насоката на операцията била коригирана. Шпионите започнали да ровят в кофите за боклук и сметищата.
Разбира се, те не се интересували от всяко сметище, а само от онези, които били разположени в близост до важни места. Например, до болници, за които имало сведения, че в тях се лекуват важни личности от сферата на военни и учени от секретни учреждания. Шпионите се оплаквали, че освен на документи, редовно се натъкват на медицински отпадъци – ампутирани ръце и крака, превръзките и др. Началниците им се замислили, а после заповядали да събират от контейнерите за боклук и отрязаните крайници. По тях можело да се узнае какъв барут се използва в патроните на съветските и гедеерски военни. Много ценна информация!
Човек може да си представи как висококвалифициран разузнавач тихо си проправя път до болничния боклук късно през нощта и рови из отпадъците, търсейки използвани за тоалетна хартия документи, ампутирани ръце и крака. Но какво да се прави: дългът над всичко! Във филмите за Джеймс Бонд британските шпиони в безупречни костюми и папионки пият мартини в луксозни барове и разиграват милиони в луксозни казина – а на практика се оказало, че търсят листове, използвани в клозетите от съветските военни в ГДР. След което сортират „разделно“ находките: хартията в една торбичка, отрязаните ръце и крака в друга. Със събраното „богатство“ разузнавачът се завръщал в базата и предавал намереното „имане“ за изследване в съответните лаборатории. Там вече го изследвали експерти от различни специалности. Всичко описано изглежда необичайно и глупаво, но усилията на шпионите донесли богати резултати.
Всъщност, тоалетната хартия наистина била дефицитна, при това навсякъде: и в стратегически обекти, и в дипломатическите учреждения! Постепенно операция „Тамариск“ породила нов термин в жаргона на разузнавачите. Да „тамарискаш“ вече означавало да се ровиш в боклука при търсене на информация. Това било по-благоприличната версия. Някои от разузнавачите наричали тези действия много по-откровено: „ровене в лайната“.
Успехите на „Тамариск“ станали повод да се увеличи обхвата на операцията. Шпионите започнали да посещават сметищата, разположени в близост до военни полигони. По време на учения било невъзможно да се влезе в такива обекти, но пък никой не забранявал ровенете в боклука.
Освен това, шпионите проверявали военните гробища и записвали времето на смъртта, посочено върху паметниците. Ако някой откривал важна информация, го повишавали.
На свой ред и самите те си отмъщавали: най-смърдящите и въобще „ароматни“ документи изпращали в онзи отдел, който най-много ги тормозел. Така използвали възможността да се гаврят с неприятните си колеги.
Операция „Тамариск“ била обявена за успешна и я приключили едва през 1990 г. след падането на „желязната завеса“.
