Във военното дело понякога е очевидно, че избраният метод на воюване ще доведе до поражение. Въпреки това, прекомерната самоувереност на пълководеца и желанието за лесна победа затварят очите на военните лидери до такава степен, че пренебрегват всички аргументи на здравия разум.
Марк Лициний Крас при Каре
През 54 г. пр. Хр. победителят на Спартак и политически съюзник на Юлий Цезар, Марк Крас, тръгнал на война срещу партите. Под негово командване имало 7 легиона (1 легион = на 5 хиляди бойци), 4 000 конници и толкова леки пехотинци. Горе-долу с такава армия 300 години по-рано Александър Македонски разгромил Персия. Тогава обаче персите разчитали на пехота – а в армията на Партия главната ударна сила били конните стрелци с лък.
След като в битката при Кара, през 53 г. пр. Хр,. 10 хиляди партски конни стрелци, предвождани от военачалника Сурен, унищожили слабата римска конница, започнали да избиват леките пехотинци. Римляните не можели да дадат отпор. Крас дал доста неразумна, меко казано, заповед: легионерите да се втурнат след вражеската кавалерия и да я настигнат. Естествено, това нямало как да се случи. Който не вярва, може да се опита да настигне галопиращ кон. Пък и дори не галопиращ, а просто бягащ в тръс. Легионерите само капнали от умора и скоро били разгромени.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
