Фолклендските острови, разположени край бреговете на Южна Америка, винаги са били считани за спорна територия. В началото на 1980-те години този архипелаг отново се превърнал в театър на военни действия. Заради Фолклендските острови, избухнала война между Великобритания и Аржентина.
По време на Първата световна война англичаните разгромяват при Фолклендските острови германска ескадра. Оттогава те се смятат за господари на архипелага.
Фолклендските острови. Снимка – Уикипедия
Аржентинците обаче са на съвсем различно мнение. Те смятат, че щом са издигнали държавното си знаме над кметството в столицата на Малвинските острови (каквото е аржентинското название на Фолклендите)– град Порт Стенли, значи островите са под тяхна юрисдикция. Но, когато аржентинските войници слезли на архипелага, Лондон веднага изпратил военни кораби. Така избухнала кратката война от 2 април до 14 юни 1982 г., която завършила с победа за англичаните. След като на 2 май 1982 г. бил потопен флагманът на аржентинската флота – крайцерът „Генерал Белграно“, в Буенос Айрес признали поражението си. Но, независимо от това, решили да нанесат ответен удар.
“Генерал Белграно” потъва, след като е ударен. Виждат се оранжевите спасителни салове
По секретен план, разработен от аржентинския Генерален щаб, група диверсанти трябвало да унищожат британските кораби в пристанището на Гибралтар. Този екип бил воден от лейтенант Фернандес. За лош късмет, аржентинските специални служби избрали за операцията не най-подходящите хора. Да, те били добре обучени диверсанти – но като шпиони нямали никакъв опит.
В началото на май 1982 г. аржентинските командоси пристигнали в Мадрид. Известно време „туристите“ чакали да им бъдат изпратени по дипломатически канали взривни вещества, специално снаражение и гумена надуваема лодка с двигател. С аквалангите нямало никакви проблеми, защото лесно можели да наемат в многобройните водолазни клубове по средиземноморското крайбрежие.
След като получила всичко необходимо, групата се преместила в пристанището Алхесирас, недалеч от базата на британския флот в Гибралтар. През деня диверсантите се представяли за туристи, които се шляят безцелно – а нощем излизали с моторната лодка в морето, за да изучават подробно театъра на бъдещите бойни действия. Това отнело една седмица. Накрая до командването на аржентинските въоръжени сили било изпратено съобщение: „Групата е готова да изпълни задачата“. Отговорът дошъл незабавно: акцията трябвало да се състои на 31 май.
В Генералния щаб на Аржентина вече потривали радостно ръце, предвкусвайки ефекта, който операцията щяла да произведе. Според изчисленията на военните чиновници, след експлозиите на корабите биха могли да се взривят и боеприпасите в крайбрежните складове. Но тук в събитията се намесила случайността.
Акцията била провалена не от вражеските британски специални служби, а от обикновени инспектори на полицейското управление в Алхесирас. Чрез своите информатори те получили информация за подозрителна група чужденци, които харчели пари наляво и надясно – но в брой, вместо да плащат с кредитни карти.
Южното крайбрежие на Испания по принцип е регион с висока криминогенна наситеност. Това е трансферен пункт за прехвърляне на кокаин от Южна Америка – затова и полицаите решили, че си имат работа с бандити от колумбийските наркокартели. Освен това, испанските ченгета заподозрели, че на почивка може би са дошли бойци от терористичната организация ETA. Затова и започнали да следят „аржентинските туристи“. След кратко колебание, в испанското Министерство на вътрешните работи все пак взели кардинално решение – да арестуват и четиримата, за да изяснят самоличността им.
Задържането било извършено коректно и без много шум. Но каква била изненадата на детективите, когато лейтенант Фернандес заявил още при първия разпит, че той и приятелите му са сътрудници на специалните служби на Аржентина, дошли са тук със специална мисия, затова трябва да бъдат считани за военнопленници и за тяхното задържане да бъде съобщено в посолството. Само при тези условия бил съгласен да разкрие целта на посещението им, както и да посочи скривалището с магнитните мини и експлозивите.
„Целта на посещението“ толкова шокирала испанците, че в продължение на няколко дни те провеждали консултации на най-високо ниво. В резултат било решено инцидентът да не се разгласява, а командосите тихомълком да бъдат отпратени в родината им.
В Аржентина Фернандес бил осъден за измяна на дълги години затвор, а колегите му – уволнени от армията. Материалите по делото били засекретени – защото в складовете на Гибралтар се съхраняват не само обикновени снаряди и торпеда, но и крилати ракети с ядрени бойни глави! И ако мисията на аржентинските командоси завършела с успех, над прочутите южни испански курорти щяла да се издигне ядрена гъба.
