Майкъл Рокфелер е роден на 18 май 1938 г. в семейството на американския банкер Нелсън Олдрих Рокфелер и бил правнук на милиардера Джон Рокфелер. В ранна възраст Майкъл започнал да се интересува от история и антропология, този ентусиазъм бил подкрепен от баща му. Младежът твърдо решил да стане учен и когато дошло времето, постъпил в Харвардския университет. През 1960 г. завършил образованието си и прекарал няколко месеца в армията. Младият Рокфелер копнеел да замине бързо с научна експедиция и да събере представителна колекция, разказваща за живота на папуасите от Нова Гвинея.
Майкъл Рокфелер – Уикипедия
Майкъл Рокфелер решил да посети село Асмат, надявайки се да намери там уникални експонати за Музея на първобитното изкуство в Ню Йорк. Рокфелер бил силно обезкуражен от това пътуване, защото то било доста рисковано. Шаманът на едно от племената дори казал на Майкъл, че вижда на лицето му „маската на смъртта“. Въпреки това, младият учен не се вслушал в това предупреждение.
На 18 ноември 1961 г. малката експедиция от четирима души отишла до село Ате. Освен Майкъл Рокфелер, тя включвала холандския му колега Рене Вассинг и двама водачи – Лео и Саймън. Тяхното превозно средство било много допотопно: катамаранът се състоял от два корпуса, свързани помежду си на разстояние от два метра с няколко стълба. На пода между корпусите имало малка бамбукова колиба, в която се укривали от дъжда и вятъра и където се намирала фотоапаратурата, хранителните припаси и различни предмети (мъниста, огледала, ножове, брадви и т.н.), предназначени за обмен с папуасите. Извънбордовият двигател бил с мощност 18 конски сили и задвижвал тази доста неустойчива конструкция.
Колкото по-далеч от брега плавали, толкова по-силни били вълните. Подът на катамарана започнал да се наводнява. Изведнъж една голяма вълна ударила претоварения катамаран, двигателят замлъкнал, експедицията се оказала подгизнала в малкия плавателен съд, заплашен да потъне всеки момент. Брегът бил на около 2,5 километра, нито Майкъл, нито Рене искали да напуснат катамарана, където имало оборудване и консумативи. Тяхната загуба означавала преждевременното прекратяване на експедицията, която още не била започнала. Ето защо, те изпратили за помощ Лео и Саймън, които използвали празен контейнер като спасителен пояс и скочили във водата.
Уморителното дълго чакане се проточило. Вместо очакваната помощ, вечерта огромна вълна ударила катамарана. Той не могъл да издържи и се обърнал, подът и хижата се разпаднали, всички съоръжения и оборудване отишли на дъното. Майкъл и Рене се държали за оцелелия корпус и останали в хладната вода през цялата нощ. Сутринта Майкъл решил да отплава към брега, като се има предвид, че това бил последния шанс за спасение. Според него Саймън и Лео били станали жертва на акули или крокодили или са били пленени от някакво племе.
Рене категорично се противопоставил на този план, наричайки го самоубийство. Той казал на Майкъл, че течението е толкова силно, че дори силен плувец ще бъде върнат в морето. Но младият Рокфелер, който плувал добре, вярвал в собствената си възможности. Като взел празен червен резервоар от извънбордовия мотор, той безстрашно започнал да плува към далечния бряг. Последните думи на Майкъл, които Рене чул, били: „Мисля, че ще успея“.
Минали 8 часа, след като Майкъл отплавал, а Рене вече изгубил надеждата да се спаси, когато бил открит от хидроплан на холандския флот, изпратен в търсене на експедицията на Рокфелер. От хидроплана спуснали за Рене каучукова спасителна лодка. Той с усилие преплувал около 25 метра, които го деляли от лодката, като се оказало, че тя е обърната с дъното нагоре. Неговите опити да я преобърне не довели до успех, той не могъл да се възползва от греблата или от провизиите, освен това част от въздуха излязъл от лодката. В резултат на това, Рене трябвало да прекара още една ужасна нощ във водата. На холандецът му останало само да се сбогува с живота, но с последни сили той продължил да стои на повърхността на водата. Желанието му да оцелее било възнаградено, отново самолетът се появил в небето и това дало нова надежда за спасение. Три часа по-късно измъченият Вассинг бил взет от холандската шхуна „Тасман“.
„Намерихте ли Майкъл?” – веднага попитал Рене, но моряците поклатили глава открицателно.
Майкъл Рокфелер бил представител на прочутия клан, който имал много значителни финансови ресурси, така че не е изненадващо, че всички ресурси, които били на разположение за този регион, били използвани с цел да го намерят. Не минало и ден след изчезването му, Нелсън Рокфелер и дъщеря му Мария стигнали със самолет до Нова Гвинея. Заедно с холандския управител Плател те прелетели възможно най-близо до зоната на изчезването на Майкъл. В търсенето му участвали кораби, мисионери с моторни лодки, ловци и дори хеликоптери.
Рене бил убеден, че Майкъл не е стигнал до брега: „Той имаше твърде малко време, за да стигне до твърдо дъно преди приливът да го издърпа обратно в морето. Дори на тридесет метра от брега, течението е толкова силно, че привлича плувеца в морето.”
Има версия, според която Майкъл все пак успял да стигне до брега. През 1965 г. холандският вестник De Telegraaf публикувал информация, получена от писмо на холандския мисионер Ян Смит, чиято мисия била недалеч от селото на асматите Осчанел. Смит писал на брат си, че е видял дрехите на Рокфелер в селото на папуасите и че са му показали дори костите на един американец. За съжаление, по това време Смит вече не е жив, така че нямало начин да се провери тази информация.
Друг мисионер, Вилем Хекман, също твърдял, че Рокфелер е бил убит от войници от Осчанел, веднага щом стигнал на брега. По негово мнение папуасите биха могли да го вземат за морския дух, защото са сигурни, че такъв дух има бяла кожа и прилича на човешко същество. Хекман казал, че селяните му разказали не само за убийството, но и за това, че черепът на Майкъл е в къща на селото. И ето още един факт: през 1964 г. бежанците от територията на асматите достигнали административния център Дару в австралийска Папуа. Около 35 души от тях твърдели, че Майкъл Рокфелер е бил убит от войни от Осчанел, „сварен и изяден“.
Трябва да се вземе предвид и факта, че малко преди изчезването на Майкъл, един отряд от нидерландската полиция въдворявал ред в едно от селата на асматите. По време на разследването страстите се нажежили толкова много, че полицията, чакаща непосредствената атака на папуасите, открила огън и убила петима. Според обичаите на асматите, за смъртта на техните съплеменници, белите трябвало да платят същия брой жертви. И понеже сред папуасите Майкъл Рокфелер се е смятал за много силен човек, може би асматите са решили да се задоволят само с неговата глава.
Версията за смъртта на Майкъл Рокфелер от ръцете на асматите има много противници, които имат своите аргументи в полза на нейната несъстоятелност. Например, те говорят за японски войници, които след Втората световна война, не знаейки нищо за поражението на Япония, се скрили в джунглите на острова, включително и в близост до асматите. Никой не ги е убил и изял, а някои от японците дори били членове на папуаски племена.
Те не вярвали, че асматите са извадили Майкъл от водата и са гледали на него като на морски дух или чудовище. Първо, дори ако са го взели за зъл дух, най-вероятно са щели да избягат, а освен това много от асматите познавали Майкъл лично и той дори бил почетен член на тяхното племе. Противниците на „канибалската версия“ казват, че слуховете за канибализъм сред папуасите са много преувеличени, а пътешествениците в Нова Гвинея не са застрашен, освен ако не атакуват първи.
Все пак версията, според която Майкъл Рокфелер е убит и изяден от асматите, остава приоритетна.
