background img
май 27, 2018
12951 Views

Мистерията – Кораб на смъртта в южните морета

Автор:

През юни 1947 г. британски и холандски локаторни станции в различни части на Югоизточна Азия, както и радистът на американския военен кораб „Сребърна звезда“, приели странно радиосъобщение. Отначало можело да се разбере само сигналът SOS. После в ефира били излъчени няколко фрази: „Капитанът и всички офицери лежат мъртви в кубрика и на моста. Може би целият екипаж е мъртъв. Аз умирам“.

„Сребърна звезда“ се устремила към мястото на корабокрушението. Там видели, че огромен товарен кораб стои неподвижен с угасени двигатели. Не личали следи от живот, нито някакви повреди. На мачтата се развявал холандски флаг. На борда се четяло на холандски „Urang Medan” („Човекът от Медан”). Оценявайки нивото на опасност като много ниско, капитанът на “Сребърен звезда” изпратил спасителен екип на борда.

Палубата и вътрешните пространства на кораба били осеяни с трупове. Дори корабното куче лежало мъртво до стълбичката към мостика. Върху телата нямало рани. Но върху лицата на мъртвите моряци бил застинал ужас, а позите им показвали, че се опитвали да се защитят или избягат от нещо.

Нито капка кръв, никаква следа от използване на огнестрелни оръжия, нито една счупена врата. Капитанът успял да разкопчае кобура си, но не и да извади пистолета – човекът загинал с ръце пред себе си, сякаш искал да се извърне от нещо. Дори механиците и огнярите били намерени на горните палуби, като че ли нещо ги било прогонило отдолу. Радиорубката, противно на очакванията, била празна – радистът, който предавал последния SOS-сигнал, се оказал на няколко десетки метра от радиостанцията.

Военният лекар от „Сребърна звезда“ успокоил капитана по отношение на евентуална зараза, но бил изненадан от други странности. Един от моряците на товарния кораб имал дълбока рана на челото, получена явно след падане от стълба. Но от нея не се била проляла нито една капка кръв – а това било невъзможно, дори ако раната била посмъртна. Единствено лекарят на „Уранг Медан” се намирал на работното си място. Той сякаш бил полегнал на кушетката да си почине. На масичката до възглавницата имало подготвена спринцовка, но не било ясно какво точно се канел да  инжектира – наблизо нямало лекарства.

Офицерите и моряците от американския кораб продължавали да се чудят. Според документите на кораба, повечето от моряците трябвало да бъдат малайци и китайци – но почти всички мъртъвци се оказали европейци. Върху кокалчетата на пръстите на капитана имало четири татуирани букви: M, A, R, K. На мостика царувал ред, но липсвал корабният дневник въпреки, че останалите документи били на мястото си. Окончателно заплитали ситуацията униформените пилотки от нацисткия военно-морски флот, носени от неколцина моряци, макар и без кокарди.  Американците не успели да разгледат долните палуби и трюма – отблъснал ги, като се изразили по-късно, „адски студ”.

Капитанът на „Сребърна звезда” решил да буксира „Уранг Медан“ до най-близката американска военноморска база за по-нататъшно изследване. Трима моряци останали на товарния кораб в очакване на буксирната команда.  От скука те започнали да се разхождат из каютите и се изгубили от погледите един на друг. След известно време и тримата едновременно изскочили на палубата и се хвърлили в морето. По-късно единият от тях заявил, че влязъл в в радиорубката и видял, че радиостанцията е включена на приемане. Другите двама били забелязали нещо като дим или мъгла, която пълзяла откъм долните палуби, и започнали да се задушават.

Скоро на „Сребърна звезда” също забелязали странния дим: тъмни облаци преливали над фалшбордовете и се стелели по морската повърхност. И тогава „Уранг Медан” бил разтърсен от мощна експлозия. Няколко минути по-късно корабът се преобърнал и  потънал. На мястото му не останали дори следи от мазут.

Най-голямата изненада обаче чакала американците по-късно. Оказало се, че кораб с такова име и характеристики не бил вписан нито в „Лойд“ – най-големият корабен регистър в света, нито в японските и германски военноморски архиви. По стечение на обстоятелствата през следващите 5 години умрели абсолютно всички, които били стъпили на „Уранг Медан“, а също радистът, който получил сигнала, както и капитанът на „Сребърна звезда“.

След време, обаче, пенсионираният военен моряк Рой Бейнтън, който сериозно се бил увлякъл от тази история, се срещнал с германски имигрант в САЩ – професор Теодор Зирсдорфер. Той показал на Бейнтън илюстрирана брошура, написана през 1954 г. на немски език от Ото Милке. Тя се наричала “Кораб на смъртта в Южното море” и била посветена на историята на “Уранг Медан”. Станал ясен произходът на призрачния кораб: той бил назован на името на град Медан на Суматра, а регистриран в пристанището Уджунпанданг на остров Сулавеси.

Според Милке, капитанът бил холандец, а името му – Джером Веркортерен. Но мъртвият човек имал татуировка МАРК на ръката си. Може би, старият морски вълк водел двоен живот? Татуирано име върху кокалчетата е напълно в обичаите на моряците, но холандец или немец би го написал като MARC – а буквата “К” би използвал американец.

Бейнтън не успял да се срещне със самия автор на брошурата. Оказало се, че по време на войната писателят Милке бил важна фигура във военно-морското разузнаване на Германия и отговарял за изследването на паранормални феномени в морето. Сега побързал да се скрие някъде в САЩ, а след 2 години умрял.

В крайна сметка, Байнтън и Зирсдорфер решили, че бившият военноморски разузнавач Милке знаел много повече, отколкото е написал в брошурата си. Повече от него можел да знае само лекарят от „Уранг Медан“, чиято смърт по своите обстоятелства била толкова различна от съдбата на останалата част от екипажа.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title