През юни 1947 г. британски и холандски локаторни станции в различни части на Югоизточна Азия, както и радистът на американския военен кораб „Сребърна звезда“, приели странно радиосъобщение. Отначало можело да се разбере само сигналът SOS. После в ефира били излъчени няколко фрази: „Капитанът и всички офицери лежат мъртви в кубрика и на моста. Може би целият екипаж е мъртъв. Аз умирам“.
„Сребърна звезда“ се устремила към мястото на корабокрушението. Там видели, че огромен товарен кораб стои неподвижен с угасени двигатели. Не личали следи от живот, нито някакви повреди. На мачтата се развявал холандски флаг. На борда се четяло на холандски „Urang Medan” („Човекът от Медан”). Оценявайки нивото на опасност като много ниско, капитанът на “Сребърен звезда” изпратил спасителен екип на борда.
Палубата и вътрешните пространства на кораба били осеяни с трупове. Дори корабното куче лежало мъртво до стълбичката към мостика. Върху телата нямало рани. Но върху лицата на мъртвите моряци бил застинал ужас, а позите им показвали, че се опитвали да се защитят или избягат от нещо.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
