Някога в Англия често се разказвали истории за появата на цели армии от призраци, които продължавали битките, в които се били сражавали като живи хора векове по-рано.
Някои парапсихолози обясняват това невероятно явление с факта, че силните емоции могат да бъдат отпечатани в пространството на материалния свят по някакъв неизвестен ни все още начин – и след известно време причинявали различни призрачни явления. И наистина, повечето очевидци на такива „призрачни битки“ казват, че това прилича по-скоро на отражение на конкретен боен епизод в „паметта“ на местността, отколкото на дейност на призраци.
В подкрепа на тази гледна точка са и показанията на свидетели на въображаеми битки, които единодушно заявяват, че са наблюдавали не някаква зловеща дейност на свръхестествени същества – а са били зрители на истински събития, които се повтаряли пред очите им. Остава неясно дали свидетелите са се преместили в миналото – или участниците в битките са навлезли в бъдещето. Но очевидно никоя от тези опции не е вярна докрай.
Най-известната въображаема битка се повтаряла няколко пъти след сражението при Еджхил на 23 октомври 1542 г. Няколко месеца след нея се разпространили толкова много разкази за призрачни боеве на същото място, че самият крал Хенри VІІІ се заинтересувал от този въпрос. За да провери разказите, той изпратил неколцина офицери, които не само видели странното зрелище на битката – но и познали мнозина свои приятели, които били загинали в нея.
И на други места в Англия наблюдавали аналогични сражения – при град Нейсън в Нортхемптъншир, Седжмур в Съмърсет, Кулоден в Шотландското плато.
През XVII, XVIII и XIX-ти вв. подобни явления не се прекратили. Много свидетели често виждали кавалерийски отряд, придружаван от пехотинци и фургони, на поход към Южен Фел в уелския регион Камбрия. Огромна армия редовно марширувала от Инвериър към Стретклайд в Шотландия. Викинги с флотилия от дълги кораби многократно нападали и жестоко избивали група не по-малко призрачни монаси, застанали на брега на остров Йона – това събитие най-вероятно се било случило в края на Х-ти век.
Подобни явления продължават и през XX век. Една ранна зимна сутрин през 1951 г. г-жа Елизабет Смит, която пътувала към дома си в Летхем (Тайсайд), била леко ранена: по заледения път колата й се плъзнала и паднала в канавката. Тя оставила автомобила и тръгнала пеш към къщата си на осем мили от мястото на инцидента. По пътя внезапно срещнала група хора с горящи факли, които не й обърнали никакво внимание, сякаш не я виждали. Според нея тези хора сякаш търсели нещо по земята. После започнали да обръщат и да оглеждат телата на други хора, очевидно мъртви, които лежали в тревата. Облеклото на всички било старинно англосаксонско. Наблюдаваното събитие на г-жа Смит продължило около 15 минути. По нейния разказ историците установили, че сцената, наблюдавана от жената, изобразявала нощта след битката при Нехтансмер през 685 г., а хората с факли били победителите – воини-пикти, предците на днешните шотландци.
През ХХ-ти век такива произшествия също не били рядкост. При Марстън Мур в Северен Йоркшир неведнъж се повтарял епизод от битка по време на една от гражданските войни. В Ефхем Хил близо до Луис в Източен Съсекс също – там преди 700 години имало грандиозно сражение. При Отърбърн в Нортъмбърланд – където се провела битка през 1388 година.
Най-интересният случай обаче е във Франция през 1951 г. Той има две забележителни характеристики. Първо, при това събитие нямало какво да се види – а само да се чуе. Второ, то отразява епизод от битка, случила се само преди 10 години. На 19 август 1942 г. съюзническите сили, състоящи се предимно от канадски и британски части, атакували пристанището на Диеп в Нормандия, превзето от германците. От 6 000 войници, участвали в нападението, почти 4 000 били убити и ранени в това ожесточено сражение, което продължило 4 часа и половина.
Унищожени кораби с убити канадци на плажа в Диеп
Почти 10 години по-късно две англичанки дошли на почивка в селцето Пюи, на няколко километра от Диеп. Около 4 ч. сутринта те се събудили в хотела си от артилерийска канонада. Двете жени ясно чували викове на ранени, рева на прелитащи самолети и експлозии на бомби. Необичайните звуци продължили докъм 6 ч., след което всичко утихнало. Сутринта се оказало, че през нощта нито гостите, нито персоналът на хотела били чули нещо необичайно.
Но по-късно се разбрало, че предишни години някои селяни също чували подобни военни звуци. Изследователите открили, че часът, когато странните шумове започнали, според думите на англичанките, много точно съответства на първата размяна на оръдейни залпове между съюзническите атакуващи кораби и немската брегова отбрана на 19 август 1942 г. – след което започнало нанасяне на авиационни удари. За по-сигурно поканили психиатри и историци – но станало ясно, че те нямали основание да се съмняват в искреността на двете дами, които били станали свидетелки на звуците от „призрачна битка“.
