background img
май 16, 2018
4092 Views

Мистерията на “Архипелагът на дългоухите” /Великденският остров/

Автор:

Великденският остров или, както още е известен – остров Пасха, бил открит случайно на Великден през 1722 г. от холандският адмирал Якоб Рогевен, който му дал и подходящото име. Местните жители наричали своя остров „Те пито о те хенуа“, което означавало „Център на света“.

През 1774 г. друг европейски мореплавател – Джеймс Кук, посетил острова. Аборигените му разказали, че откакто техният главатар Хоту Матуа довел за пръв път предците им тук, били изминали 22 поколения. Моряците били изумени при вида на около 200 гигантски каменни статуи с височина от 5 до 9 метра; някои достигали и 12 метра. Всички били разположени по крайбрежната ивица. По-късно била открита и каменоломната, където били създавани и имало още – така броят им се увеличил до общо 900.

Туземците ги наричали „моаи“. Всички статуи на гиганти били еднакви помежду си: своеобразни „чипи“ носове, издължени надолу уши, един и същ израз на лицата. Било ясно, че статуите не са направени на брега на морето – просто там нямало необходимите материали. Европейците били удивени как диваците успели да преместят статуите и техните пиедестали с тегло няколко десетки тона всяка на такова голямо разстояние.

Обяснението на островитяните било съвсем необичайно: според тях, статуите се движели сами с помощта на някаква магическа сила „манна“. Но европейците, свикнали да обясняват рационалистично явленията, далеч не били задоволени от такива версии.

„Не можехме да разберем, колкото и да разсъждавахме, – пише капитан Кук, – как тези островитяни, които не знаеха нищо за такава наука като механиката, биха могли да вдигнат подобни каменни блокове и да ги поставят върху тежките платформи. Всичко това не би могло да е извършено от местните жители, тъй като такива съоръжения със сигурност изискват огромен труд и усилия, които те просто не биха могли да вложат. Кой е издигнал тези каменни колоси и по какъв начин? С какви инструменти?“

Появата на многобройните каменни статуи на тихоокеанския остров Пасха представлява една от най-тайнствените загадки на човешката цивилизация до ден-днешен. Никой не може да отговори от кого, как и с каква цел са направени тези гигантски изображения?

Статуите на Великденския остров са създавани в продължение на много векове – от ХІІІ до ІІ вв. пр. Хр. Някои от тях са по-големи и тежат до 60 тона. Те били изсечени на стотици метри от брега и били докарани до него, където били поставени във вертикално положение, обърнати на запад. Поради отличителните анатомични характеристики ги наричали „дългоухите“. Именно тази специфична черта във физическия им облик легнала в основата на някои търсения за маршрутите им по планетата.

През II хилядолетие пр. Хр. върховете на много хребети, които в по-късно време постепенно изчезнали под водата, все още представлявали островни вериги.

Това позволявало на „дългоухите“ носители на загадъчната цивилизация да се придвижват сравнително безопасно от остров на остров. Така някои от тях се заселили на острови, подходящи за живот – японските, марианските, филипинските, Маршаловите, където споменът за тях останал в легенди и митове. „Дългоухите“ достигнали Великденския остров приблизително в средата на ХІІІ в. пр. Хр. и останали на него до V век сл. Хр. Оттам най-активната част от този загадъчен народ се отправили на изток по протежение на островите и хребета Наска, като достигнали бреговете на Перу, а след това и района на Амазонка между нейните реките Пурус и Журуа.

В наше време някои изследователи на тихоокеанските цивилизации смятат, че потомци на „дългоухите“ все още могат да бъдат намерени по поречието на Амазонка в Бразилия, в Перу, Филипините, а същои и в Сибир, Якутия. Прочутият норвежки изследовател Тур Хейердал обърнал внимание на факта, че в района на Амазонка се срещат статуи, подобни на тези на остров Пасха. Именно, за да докаже възможността за заселване на тихоокеанските острови от южноамерикански индианци, той организирал експедицията с прочутия сал „Кон-Тики“ от Перу до архипелага Туамоту.

Изхождайки от тази хипотеза, не е изненадващо, че освен на остров Пасха, подобни каменни статуи са открити в Бразилия, в района между реките Пурус и Журуа. Местността се намира на около 70 километра от извора на река Арагуая – там, където тя се влива в Амазонка.

В Якутия статуи от този тип се намират между село Аллах-Юн и река Алдан, недалеч от развалините на древни архитектурни съоръжения. Те са разположени в района на река Индигирка. За съжаление, възможните връзки между древните обитатели на Сибир и тихоокеанските острови все още не са изследвани с необходимата професионална задълбоченост.

Не бива да се забравя и обстоятелството, че още при откриването на остров Пасха адмирал Рогевен съобщава крайно интересен факт: сред тъмнокожите островитяни се срещат и хора с бяла кожа и европеидни черти – което сочи, че тук са се кръстосвали миграционни пътища на различни народи.

Снимки – Уикипедия

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title