Според една монголска легенда, по времето, когато на мястото на пустинята Гоби имало море, върху неговия бряг първите потомци на боговете построили красив и богат град, в който живеели мъдреци и търговци, смели воини и умели занаятчии.
Но последният владетел на града, батурът Хара-цзян-цзюн поискал да отнеме трона на китайския император. След като загубил поредица битки, батурът бил принуден да се скрие зад непреодолимите крепостни стени на града. Китайците обаче отклонили коритото на река Енцин-гол и по този начин лишили защитниците от вода. Виждайки, че градът и неговите жители са обречени на гибел, Хара-цзян-цзюн скрил своите съкровища, убил съпругата и децата си и излязъл на решителна битка, в която загинал. Китайските войски избили всички жители на Хара-Хото и разрушили града.
Стените на Хара-Кото
Когато в началото на ХХ-ти век руски изследователи поискали да изучат развалините на Хара-Хато, трябвало да спазят някои условия. Не трябвало да вкарват вътре товарни животни, да палят огньове и да се хранят в него. Също така, на жени не било позволено да влизат в града. Забраните се обяснявали с това, че нарушаването им можело да предизвика гнева на духовете-основатели на древния град. Разказвала се история как една местна жена случайно влязла сред разрушените стени, докато търсела изгубените си коне. Вътре намерила няколко нишки едри бисери. Но, когато излязла от града, попаднала в страшна пясъчна буря. Няколко дни по-късно нейният труп с бисерите в ръката й, полузасипан с пясък, бил намерен от преминаващ наблизо керван.
Руските археолози видели високи крепостни стени, почти изцяло покрити с пясък. До западната стена имало два мавзолея – „субургани“, единият от които напълно разрушен. Друг добре запазен мавзолей бил разположен извън крепостта. В него учените открили редица изненадващи и безценни от историческа гледна точка находки: изключително редки будистки иконописни рисунки, направени с цветни бои върху копринени платна, много метални и дървени статуетки. Особено ценна била откритата библиотека – над 2000 добре запазени ръкописни книги и свитъци.
В центъра на мавзолея се издигал висок метален прът. Около него върху каменна основа били подредени 20 керамични фигури в човешки ръст. Близо до всяка от тях имало стотици ръкописни листове.
В самия град членовете на еспедицията направили също доста любопитни и загадъчни окрития. В центъра му те разчистили странна структура от пясък – кръгла, висока 2.5 метра. Върху горната й плоска страна изследователите се натъкнали на неразбираема клиновидна писменост, различна от тази на ръкописите и явно принадлежаща към много по-ранна епоха. Също така били изрисувани загадъчни концентрични кръгове, спирали и линии, преплетени в сложни мрежи.Всичко това било издълбано в твърд камък. Учените предположили, че тази структура е служила в миналото като обсерватория и свещено място, където древните жреци принасяли жертви на своите богове.
В една от разрушените сгради археолозите открили запазени фрагменти от стенописи, в които, освен човешки лица, имало образи на странни същества: двуглави птици, риби с човешки глави, страховити дракони. До тези митични същества се намирали миниатюрни фигури на хора.
За съжаление, по време на експедицията до Хара-Хото настъпила безпрецедентна суша. Местността била разтърсена и от серия земетресения. Старейшините на монголските племена изтълкували това като знак, че могъщите духове не са доволни от присъствието на чужденците в техния град. Експедицията си тръгнала, като успяла да закара значителна част от намерените експонати и ръкописи в Санкт Петербург.
Благодарение на намерения в библиотеката на мъртвия град речник на езика „си-ся“, на който говорело могъщото племе на тангутите, живели някога в държавата, чиято столица бил Хара-Хото, специалистите успели да разчетат повечето ръкописи. Сред тях имало всякакви рецепти за лечение на хора и добитък. Доста място било отделено на хроники, от които станало известно, че приблизително през 1226-1227 г. държавата на тангутите била разгромена от войските на Чингис-хан и влязла в състава на монголската империя.
Някои документи обаче не могли да бъдат прочетени – били на език, непознат на изследователите. Има хипотеза, че са написани от представители на някаква загадъчна цивилизация, която именно била построила града Хара-Хото.
Художествена живопис от Khara-Khoto, която сега се намира в музея Ермитаж , Санкт Петербург
