Най-ранните икони, оцелели до наши дни, са от VІ-ти век. Те са направени в техниката „енкаустика“(гр. έγκαυστική – обгаряне), като боята е смесвана с нагрят восък. Всички цветове се състояли от цветен прах (пигмент) и свързващ материал – масло, яйчна емулсия или, както в този случай, восък.
Енкаустиката е най-разпространената техника за рисуване в античния свят. Именно от древната елинистична живопис този похват преминал към християнската иконопис.
За енкаустичните икони е характерен известен „реализъм” в трактовката на образа, желание да се документира персонажа като реален. Това е не само религиозен артефакт, а своего рода „фотография“ – живо свидетелство за реалното съществуване на Христос, Света Богородица, светиите и ангелите. Светите отци на Църквата смятали, че създаването на иконите се оправдава от самия факт на човешкото съществуване на Иисус Христос. Един невидим Бог, който няма образ, съответно не може да бъде изобразен. И щом Христос е бил действително въплътен, а неговата плът – реална, това означава, че може да бъде изобразена.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
