Античните зоолози имали навика да описват животни, които самите те никога не били виждали, само въз основа на разказите на пътешественици в далечни земи и морета. При това проявявали доста голяма наивност и се доверявали на всевъзможни скитници, разказващи легенди и басни за грифони, дракони, харпии и други страхотии.
В същото време самите древни и средновековни учени се ползвали с голям авторитет – ето защо всяка легенда, написана и подписана от тях, веднага била схващана като научен труд, а съществуването на съответното животно се утвърждавало като неопровержима истина.
Почитането на древните авторитети продължило през цялото Средновековие. Една от последиците била, че най-различни херцози, графове, барони, рицари и всякакви други благородници, избирайки подходящо животно за своя герб, били абсолютно сигурни, че то наистина съществува.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
