май 28, 2018
2553 Views

Митичните животни в хералдиката

Автор:

Античните зоолози имали навика да описват животни, които самите те никога не били виждали, само въз основа на разказите на пътешественици в далечни земи и морета. При това проявявали доста голяма наивност и се доверявали на всевъзможни скитници, разказващи легенди и басни за грифони, дракони, харпии и други страхотии. В същото време самите древни и средновековни учени се ползвали с голям авторитет – ето защо всяка легенда, написана и подписана от тях, веднага била схващана като научен труд, а съществуването на съответното животно се утвърждавало като неопровержима истина.

Почитането на древните авторитети продължило през цялото Средновековие. Една от последиците била, че най-различни херцози, графове, барони, рицари и всякакви други благородници, избирайки подходящо животно за своя герб, били абсолютно сигурни, че то наистина съществува.

Онзи феодал, който имал трезв ум и добро въображение, си избирал истинско животно. Вярно е, че обикновено добавял нещо от себе си (допълнителна глава, способност да плюе огън, прекомерна храброст, интелигентност, хитрост и други полезни неща), като справедливо смятал, че от това звярът нищо няма да загуби, а врагът ще се уплаши – което, в крайна сметка, и била целта.

Така от една страна се появили виверни, двуглави орли и еднорози, а от друга – непобедими и високо интелигентни вълци, елени, бикове и коне.

Виверна

Например, английските херцози Малборо (от чийто род е Уинстън Чърчил) твърдят, че са измислили виверна (уивърн) специално за собствения си герб. Обаче жител на някоя друга страна, ако му покажат изображение на виверна, би казал, че пред него е обикновен дракон. Но гордите Малборо възразяват, че драконът си е дракон, а виверната – нещо съвсем друго. И показват двата крака на виверната, докато обикновеният дракон е с четири. Не е ясно с какво двукракият дракон е по-добър от четирикракия – но липсата на предния чифт драконови лапи, заменени с ципести криле, определено е източник на аристократична гордост. Всъщност, освен с броя на краката, виверната по нищо не се отличава от обикновения дракон.

Същите криле като на прилеп – само малко по-големи, змийска шия и дълга, заострена опашка с отровно жило накрая. С опашката си виверната може да действа като с копие и да набучва враговете си.

Впрочем, херецозите Малборо не са създатели на виверната, а най-безочливо са го откраднали от християнската иконография. Много често под копитата на добре известния образ на Свети Георги Победоносец ще видим, че се гърчи зловеща двукрака виверна.

Пабло Учело , 1450 година. – Битката на Св. Георги с дракона. Лондон, Национална галерия.

Двуглавият орел се родил в държавата на хетите, където държал в лапите си два заека. В митологията на индуизма птицата Гандаберунда също е с две глави.

После двуглавият орел, по лична заповед на император Константин Велики, се озовал в Рим, обединявайки Източната и Западната империя, които имали за свои символи по един обикновен орел. По-късно всеки, който се смятал за наследник на великата империя, взел двуглавия орел за свой герб. По този начин той стигнал до Русия, когато през 1472 г. Великият княз Йоан III (1440-1505) се оженил за племенницата на последния византийски император Константин ІІ Палеолог – княгиня София. Интересно е, че скиптърът, който руският двуглав орел държи в дясната си лапа, е увенчан с малък двуглав орел, който на свой ред държи скиптър със същия орел и т. н.

Еднорогът получил своето име, както е ясно, поради дългия рог върху челото си. Подобно на случая с виверната, британците отново твърдят, че са лидери в създаването на това невероятно митично животно. Те твърдят, че първоначално еднорогът – символ на чистота и целомъдрие, бил личен герб на Елизабет I, което формално съответства на образа на английската кралица-девственица. А подир нея крал Джеймс I, без много-много да се колебае, включил фантастичното животно в британския герб. Но преди да заеме това почетно място, еднорогът веднъж завинаги получил тялото на кон (дотогава можело да бъде изобразяван с тяло на бик или дори овен), лъвска опашка, копита на елен и козя брада (която по някакви причини била отстранена от герба).

Но британците и тук не може да се смятат за пионери. Много по-ранни изображения на еднорог (с тяло на бик) се намират върху артефакти, създадени преди пет хиляди години. По-специално, еднорогът може ясно да се види върху печати, намерени в прочутите древни градове в долината на река Инд – Мохенджо-Даро и Харапа. Еднорогът присъства в свещените индийски текстове „Махабхарата” и „Атхарва-веда”.

Благородна и замечтана девица опитомява еднорог, фреска от двореца Фарнезе в Рим, вероятно на художника Доменикино, около 1602 г.

Гръцките и римски учени вярвали, че това животно наистина съществува и живее някъде в Индия или в Африка. Дори в края на XIX век имало образовани хора, които вярвали в реалността на еднорога. Освен носорозите, които може би са положили началото на този мит, еднорози наистина се срещат в природата – но в единични екземпляри, като мутации. Например, преди няколко години в един от италианските резервати се родил елен с един рог в средата на главата. В Китай се появила крава с един рог в средата на челото. Интересно е, че тя дава мляко повече от нормалните крави.

Възможно е поради някое подобно отклонение от законите на природата да се е родил и митът за еднорога – който е сред най-известните вълшебни животни в рицарските легенди на Средновековна Европа.

Източник на снимките – Уикипедия

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title