Мохамед Реза Шах Пахлави (упр. 1941-1979) е последният монарх на Иран и една от най-противоречивите фигури в модерната история на страната. Неговото управление съчетава амбициозна модернизация, икономически растеж и социални реформи с авторитаризъм, репресии и зависимост от външни сили. Периодът му е белязан от национализацията на петрола, кризата около Мохамед Мосадек и преврата от 1953 г., както и от мащабната „Бяла революция“, която цели да преобрази Иран в модерна индустриална държава. В същото време политическите му методи и сблъсъкът с духовенството подготвят почвата за революцията от 1979 г.
Национализация на петрола
След Втората световна война Иран се оказва в центъра на глобалната борба за енергийни ресурси. Англо-иранската петролна компания (AIOC), контролирана от Великобритания, държи монопол върху добива и печалбите от иранския петрол. Това поражда дълбоко недоволство сред иранците, които виждат в това символ на чуждата доминация.
Възходът на Мосадек
През 1951 г. Мохамед Мосадек, харизматичен националист и лидер на Националния фронт, става министър-председател. Той успява да мобилизира обществената подкрепа за национализацията на петролната индустрия – акт, който се възприема като възстановяване на националния суверенитет. Парламентът приема закона за национализация, а Мосадек се превръща в герой на антиколониалното движение.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
