мар. 19, 2018
5966 Views

Мокеле-Мбембе – оцелелият динозавър?

Автор:

Откакто учените са идентифицирали първите вкаменелости на динозаври през 19 век, се разпространяват истории, според които най-малко един вид от динозаврите е оцелял и обитава блатата на централна Африка.

Няколко от най-ранните и най-колоритни истории идват от Алфред Хорн – пътешественик, търговец и авантюрист. Неговите разкази са за създание, живеещо в блатата и реките. Животно, наречено „Jago-Nini”, което означава “гигантски плувец“. Макар самият Хорн никога да не е виждал подобно създание, той твърдял, че то „излизало от водата и поглъщало хора“ и че е станал свидетел на отпечатък от него, който бил с огромни размери и доказвал, че животното има „три пръста, вместо пет“.

През годините редица изследователи посещават Африка по различни причини и всеки от тях чува различни истории за неизвестни влечуги. Тези животни имат различни наименования, включително „dingonek”, “Ol-umaina” и „chipekwe”. Изследователите обаче само чували историите от местните и нито веднъж не ставали свидетели на нещо подобно, нито пък открили доказателства за съществуването на подобни животни.

Изключение бил британският биолог Иван Сандърсън, който през 1932 година пътува в Африка и случайно открива следи от хипопотами в район, който те обикновено не обитавали. Местните му казват, че следите не са от хипопотами, а са от създание, наречено „mgbulu-eM’bembe”. Малко след това Сандърсън забелязва нещо във водата, което било прекалено голямо, за да бъде хипопотам, но то изчезнало преди той да успее да го огледа добре.

Бронтозавър

И за да стане историята още по-объркваща, по онова време със страшна сила се разпространявали истории за африкански динозавър. Най-популярната от тях била тази, че от Смитсоновия институт в САЩ търсят доброволци, които да отидат в Централна Африка, за да върнат един бронтозавър.

Може би най-известните слхове за този вид същество произлезли от Конго. Немският изследовател Лудвиг Лаусниц чул истории за животно, което било „със сиво-кафяв цвят, с размерите на слон или хипопотам“. Съществото имало дълъг гъвкав врат и било тревопасно. Местните го наричали „мокеле-мбембе“.

С изследването на по-големи райони от Африка, историите за „мокеле-мбембе“ избледняват. Въпреки това, през 1980 година, биологът от Чикагският университет Рой Маккал и геологът Джеймс Пауъл решават да потърсят доказателства за съществуването на митичното същество. Както при онези преди тях, те не успяват да открият нищо, но имат възможността да интервюират няколко от местите, които твърдят, че са видели как няколко души убиват създанието с големия врат в близост до езерото Тел още през 1959. Според историята им всеки, който ядял от месото от животното, умрял. Те също казали, че „мокеле-мбембе“ било дълго около 10 метра.

Маккал и Пауъл предположили, че създанието е по-малък роднина на бронтозавъра, но нямали никакви доказателства. Втората им експедиция през следващата година също не добавя нищо ново. Единственото, което откриват, са няколко необикновено големи животински следи.

Малко след втората им експедиция, група изследователи от Калифорния съобщава, че са видели и фотографирали голямо същество със същото описание до езерото Тел. Описанията им съвпадали с описанието на митичното същество, но снимките им се оказали твърде неубедителни.

Историята за „Мокеле-мбембе“ определено е любопитна, но поради липса на доказателства за него и същевременно големият брой хора, които твърдят, че са го виждали или чували за съществуването му, кара много хора да го сравняват с Неси от Лох Нес.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title