Учени от Новосибирск проведоха експерименти, с които убедително доказаха, че мравките броят до десет. Те също могат да извършват прости аритметични действия – събиране и изваждане, и активно използват тези свои умения при търсенето на храна. Както се оказало, мравките са запознати не само с аритметиката, но и с предаването на информация. Те са в състояние да измислят нови кодове за различни конкретни случаи. Резултатите показват, че езикът на мравките не е замразен конгломерат от инстинктивни сигнали; той се променя според текущите задачи, подобно други ефективни средства за комуникация в групите.
снимка – Уикипедия
Смята се, че човекът е по-умен от всички други животни. Нашите съвременници, склонни да анализират, се опитват да оценят количествено всяко свойство. Включително и ума. За тази цел бяха измислени различни тестове, по-специално широко използваният тест за интелигентност – Intelligence Quotient. Колкото по-висока е тази цифра, толкова по-умен е индивидът. Но проблемът е, че този тест е измислен от хора за хора, той оценява свойствата на ума, които са важни за хората, и средствата, достъпни за човешкото възприятие. Но си представете за миг, че ще трябва да минете тест за интелигентност, съставен за гълъб и предложен от гълъб. Няма никаква гаранция, че ще се справите успешно.
Гълъбите и пчелите имат забележителна способност за класификация и при тях е силно развито пространственото представяне на обекта. Очевидно е, че тези свойства са толкова полезни за гълъбите, че да послужат за основа на теста за разумност при тези птици.
Връщайки се към тестове за коефициента на интелигентност при животните, трябва да се подчертае, че различни категории разумност са характерни за едни или други животни. Плъхове, мечки и сойки има забележителната способност да се ориентират и да запомнят обекти от местността и в това човекът не може да се конкурира с тях. Например, плъхът ще премине през лабиринта, а човекът ще се изгуби в първите два коридора.
Тестът за интелигентност при шимпанзетата може да включва възможността за опознаване и запомняне на множество себеподобни по лице или по други признаци, и отново хората ще са сред двойкаджиите.
Така че, изследвайки разума на животните трябва винаги да се има предвид, че у много от тях са се развили други качества, необходими за оцеляването на този вид при специфични условия на местообитанията му. Освен това, изследването на някои аспекти на умствената активност на животните допълнително се усложнява от „трудностите на превода“. Животните, подложени на тестове, най-напред трябва да разберат какво иска експериментаторът от тях, а след това да решат експерименталната задача и едва после да изразят своето решение. В същото време, работните кодове, предложени от експериментатора, изискват от опитните животни повече умствени усилия и умения за разбиране.
Не е известно кого тестват хората – средностатистическият представител на експерименталния клас или индивидуалните гении-преводачи, които могат адекватно да разберат и да отговорят на предложената задача. Жана Резникнова от Института по систематика и екология на животните в Новосибирск и Борис Рябко от Сибирския държавен университет по телекомуникации и информатика предложиха техника за изучаване на формалната интелигентност, при която от мравките не се изисква да овладеят сигнали и кодове, измислени от хора. Те използвали система за предаване на информация при мравките, а за успехът на тестовите задачи съдили по крайния резултат. В същото време, изучавали не само присъствието или липсата на разум при мравките, а способността им да извършват аритметически действия.
Както се оказало, животните могат лесно да събират и изваждат малки числа (1 + 1, 2 + 1, 3 – 1), маймуните оперират с числа до 6, папагалите също правят това, гълъбите могат правилно да решат примера за изваждане 12 – 6. Способността за такива прости числени действия очевидно се появява след раждането. По този начин, експериментално е доказано, че петмесечните деца могат да решат задачи от типа 1 + 1 и 2 – 1 и тази способност се развива преди речевите им навици. По този начин много животни, включително насекоми, имат способността да извършват най-простите математически операции. Но да се преценят истинските граници на тези способности всъщност не е лесно, поради експерименталната грешка, описана по-горе: експериментаторът изисква животните не само да разберат проблема, но и да комуникират с помощта на кода, предложен от човека. Междувременно развитието на математическите умения на животните включва използването на техния собствен код, базиран на комуникативните особености на определена група. Учените от Новосибирск позволили на мравките да използват собствената си „кръстосана антена“, т.е. техния собствен език. Експериментите се състояли в следното – мравки от лабораторни мравуняци (имало два такива) трябвало да намерят скрито устройство.
Лабораторните гнезда били прозрачни, което позволявало да се съблюдават контактите на разузнавачите и храсторезачите, а всички мравки били обозначени с отделни белези. Трябва да се отбележи, че това скрито устройство е единственият източник на храна за лабораторните мравки, така че търсенето му било жизненоважна задача. Във всеки отбор има един разузнавач, ангажиран с търсенето на източници на храна. Намирайки я, той бърза към мравуняка и изпраща информация на съотборниците си. След като се заредят с храна, те следват получените инструкции и се връщат в мравуняка. А разузнавачът се отправя на следваща експедиция. Ясно е, че за ефективната работа на екипа разузнавачът трябва да обясни на себеподобните си колкото е възможно по-точно къде да се отиде и какво да се търси. Мравките използват свои собствени средства за предаване на информация. Учените усложнили експеримента, като решили да проверят способността за създаване на нови аритметични кодове. Известно е, че за често използвани понятия (математика или нещо друго), човек изобретява удобно кратко име, специален символ. Мравките, както се оказва, правят същото. Ако в гребена се оставя храна в различни зъбци, но на един от тях по-често, отколкото на другите, то мравките запомнят това добре и измислят специални кодове.
