Когато Адолф Хитлер става германски канцлер през януари 1933 година, около него вече има хора, които са прекарали години в борба за власт, влияние и неговото лично одобрение. Някои са фанатично предани. Други са безскрупулни опортюнисти. Трети разбират, че най-краткият път към върха в нацистката държава минава през способността да предугаждаш желанията на един човек.
Това е близкия кръг на Хитлер, но думата „кръг“ може да бъде подвеждаща. Тук няма приятелство в нормалния смисъл, нито стабилен кабинет, в който всеки има ясно определени функции. Има непрекъсната борба за достъп до Фюрера. Херман Гьоринг, Рудолф Хес, Йозеф Гьобелс, Хайнрих Химлер, Ернст Рьом, Мартин Борман, Райнхард Хайдрих и по-късно Алберт Шпеер се издигат или падат според това доколко са полезни, лоялни и близки до центъра на властта.
Хитлер съзнателно поддържа това съперничество. Вместо ясна държавна машина той допуска припокриващи се правомощия, лични империи и враждуващи институции. Всеки трябва да доказва, че именно той разбира волята на диктатора най-добре.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
