Още

    Нацист №2 – Мартин Борман

    Личният секретар на Хитлер – Мартин Борман, е добре известен на всички, които се интересуват от историята на Втората световна война. Десетилетия са минали, но името на този най-близък сътрудник на фюрера все още е заплетено в тайни, което води до всевъзможни исторически спекулации.

    Мартин Борман е роден в началото на ХХ-ти век в семейство на военен. Участва в Първата световна война. След войната работил като управител на имение. Но поражението на Германия и позорният за страната Версайски договор го завели в редиците на ултрадясна организация на бивши офицери. Следващият етап от неговата „служба на нацията“ е като помощник на Хитлер. Борман изпълнявал с готовност и най-съмнителните заповеди на новия си господар. Той участвал в убийството на свой учител от началното училище, когото обвинили в симпатии към комунистите.

    Борман влязъл в нацистката партия през 1926 г. След известно време заел много добра позиция, като имал пълен достъп до най-важните дейности на партията. Друга стъпка на Борман към властта бил бракът му с дъщерята на един от най-близките сътрудници на Хитлер – Герда Бух. Фюрерът лично поздравил младоженците. През цялото време Борман се стараел да докаже на Хитлер своята преданост, като безпрекословно изпълнявал всяка заповед. Неговите старания се увенчават с успех: той става началник на канцеларията на самия Рудолф Хес, най-висшия нацист по онова време след Хитлер.

    Скоро го назначили в райхсканцеларията на фюрера. Мартин Борман бил натоварен да управлява не само партийната каса, но и финансите на самия Хитлер. А нацистите имали много пари: в касата им внасяли големи суми всички немски индустриалци. Борман бързо се издигнал в кариерата. Хитлер го направил свой личен секретар и се вслушвал в неговото мнение. Борман подготвял документите и бележките толкова добре, че на Хитлер оставало само да ги подпише.

    Мартин Борман. Снимка – Уикипедия

    Започнали да го наричат „сянката на Фюрера“. Борман записвал всички изявления на Хитлер и често ги цитирал в изгоден за себе си смисъл. Освен това, събирал компромати за висши служители, за да ги използва в необходим момент.

    Борман имал безгранична власт, като формирал вътрешната и външната политика на държавата. Той разработил план за разделяне на съветската територия, въвел нечовешко отношение към военнопленниците, формулирал политиката срещу евреите, причинил разрив в отношенията между Германия и Ватикана. Не е изненадващо, че няколко дни преди пълния крах на нацизма Хитлер посочил в своето завещание, че доверява ръководството на страната само на Мартин Борман. Но дори и такава „всемогъща“ фигура вече не можела да запази фашисткия Райх.

    Вечерта на 1 май 1945 г. Борман облякъл обикновени цивилни дрехи, взел документа с последната воля на Фюрера и личните си записки, а после направил опит да премине незабелязано през позициите на съветските войски, обкръжили райхсканцеларията. Оттогава следите на „сянката на фюрера“ се губят.

    Офицери, които избягали заедно с него от бункера и били заловени от съветски войници, уверявали, че Борман загинал, попадайки под обстрел. В спомените на английски разузнавачи обаче има записки, от които следва, че Борман се прехвърлил в Лондон. След пластична операция, която променила външния му вид, той живял спокойно на английска територия до края на живота си.

    Съветски историци пък цитират маршал А. И. Ерьоменко, който твърди, че Мартин Борман бил агент на съветското разузнаване, а след войната бил тайно заведен в СССР. Някои руски изследователи твърдят, че лично са видели гроб в едно от московските гробища с името, датите на раждането и смъртта на Мартин Борман. Версията на руските историци е потвърдена от много западни политици и изследователи, включително от прочутия немски разузнавач Р. Гелен. Според тях Борман бил съветски шпионин.

    Твърди се, че Мартин Борман след края на войната бил видян в много страни от Европа, Америка и Африка, където се появявал като обикновен гражданин с различни фамилии.

    Засега официално се смята, че тайната на смъртта на Борман е открита през 1972 година. Тогава работници в Берлин прокарвали кабел и открили останките на двама души. Експертите сигнали до извода, че единият от мъртвите е Мартин Борман. Негови роднини дали образци на ДНК, но изследванията се оказали неуспешни. Експертите предположили, че „нацист номер две“ се самоубил, след като разбрал, че не може да се промъкне през обкръжението – в зъбите на единия от черепите открили стъклени парченца от ампула.

    Но това си остава само хипотеза. Всички са съгласни, че е рано да се слага точка в търсенията на отговор за загадката на Мартин Борман.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови