Още

    Най-бруталните самоубийствени култове

    Култът е система от религиозни практики, насочени към почитането на бог, божество или свещени места. Култовете са особено опасни, защото често действат извън закона и на места, където не бихте очаквали да ги намерите.

    Никоя религия или религиозно движение не започват с призив за самоубийство, но при някои култове в последствие се стига до такива и историята познава не един или два особено брутални случаи на религиозни масови самоубийства.

    Клонка Давидова

    Клонка Давидова

    Религиозната общност е основана от българина Виктор Хутев, след като е отлъчен от църквата на адвентистите на седмия ден. Той купува парче земя и се мести там с последователите си, които вярват, че Хутев е въплъщение на пророка Илия, слязъл от Рая, за да провъзгласи второто пришествие. Те го издигат в самодържец, обожествяват го като жив пророк.

    След смъртта на Хутев през 1955г, властта завзема Бенджим Роудън, а след него лидер на общността става Дейвид Кореш.

    Подготвяйки се за сблъсък с вероотстъпниците, през 1991г Кореш започва да купува оръжие и да изучава военни тактики. След като Бюрото за контрол над алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия научава, че някой от Планината Кармел си е поръчал кашон с гранати по пощата, започва разследване, в което се включва и ФБР. Властите не откриват нищо за оръжията на Кореш, но разкриват информация за изнасилвания и сексуален тормоз над децата в сектата.

    На 28 февруари 1993г планината е обградена от агенти на ФБР и спецчасти. Обсадата продължава 51 дни, след което е дадена заповед за щурм. 700 командоси, танкове и хеликоптери нападат дървената постройка, а хората вътре са обгазени със сълзотворен газ. Избухва пожар, който изпепелява 82-ма от последователите на сектата. В престрелка загиват и четирима агенти.

    Официалната версия гласи, че сектантите са се подпалили сами. Според неофициалната обаче, пожарът е възникнал заради недобра подготовка и системно неподчинение на участвалите в щурма.

    Народният храм

    Народният храм

    През 1955г Джим Джоунс основава ново религиозно движение в Индианаполис, Индиана. Той използва Народният храм, за да разпространява своето послание, смесица от християнство със социални елементи и расово равенство. Групата се мести в Калифорния през 70-те и се разраства значително, като в пика си има повече от 20 000 члена и връзки на високи нива в политиката.

    През 1974г Народният храм наема земя в Гвиана, където основава проекта Джоунстаун. В началото там живеят около 50 души. Джоунс вижда Джоунстаун като „социалистки рай“, място където медиите не могат да го достигнат.

    След като непрестанното медийно внимание става непоносимо за него, Джоунс се мести в Джоунстаун и призовава всички да го последват. Така през 1978г популацията на градчета нараства до 900 души.

    На 17 ноември 1978г Лео Раян, конгресмен от Сан Франциско, разследващ твърдения за злоупотреби сред членовете на Народния храм, посещава Джоунстаун. По време на визитата му, мнозина от членовете на култа изявяват желание да си тръгнат с конгресмена. На следващия ден те тръгват с Раян към летището в Порт Кайтума. Пресрещат ги обаче охранители от Народния храм, които откриват огън по групата и убиват конгресмена, трима журналисти и един от дезертьорите.

    Същата вечер в Джоунстаун, Джоунс нарежда на хората си да изпият безалкохолно с цианид.

    Умират 918 души, включително 276 деца. Това е най-голямата масова загуба на живот в САЩ преди събитията от 11 септември 2001г.

    Орден на слънчевия храм

    Орден на слънчевия храм

    Орден на слънчевия храм е тайно общество, което твърди, че е базирано на идеалите на рицарите тамплиери.

    През 1994г синът на Тони Дютоа (бебе на 3 месеца), е убит от групата в Морин Хейтс, Квебек. Бебето е наръгано многократно с дървен кол. Смята се, че Ди Мамбро, основателят на култа, е наредил убийството, защото разпознал в бебето Антихриста, описан в Библията.

    Няколко дни по-късно Ди Мамбро и 12 от последователите изпълняват ритуал Последната вечеря. Няколко дни по-късно са извършени масови самоубийства и убийства в Цери и Салван, две села в западна Швейцария, и в Морин Хейтс. 13 от последователите на култа се самоубиват с отрова, 30 са застреляни, а 8 умират по други причини. В Швейцария много от жертвите са открити в таен подземен параклис, облицован с огледала и символи на тамплиерите. Били са облечени с церемониални одежди и подреден в кръг, повечето с найлонови торби около главите; всички застреляни в главата. Още трупове са открити в три ски бунгала, включително и на няколко деца.

    За трагедията става ясно, след като пожарникари са извикани да гасят пожари, подпалени от възпламенителни устройства. В предсмъртните писма, оставени от самоубилите се, пише че са вярвали, че напускат, за да избягат от „лицемерието и потисничеството на този свят“.

    На 23 декември 1995г са открити още 16 тела, подредени в звезда в планините Веркор, Франция.

    На 23 март 1997г петима от последователите на Ордена на слънчевия храм се самоубиват в малко градче в Квебек. Телата им са извадени от изгоряла до основи къща. Трима тийнейджъри са открити дрогирани зад къщата.

    Международно признатият швейцарски диригент Мишел Табачник е арестуван в края на 90-те по подозрение, че оглавява култа. Той е съден за участие в престъпна организация и убийство. Френският съд обаче го оправдава на два пъти.

    Райска порта

    Райска порта

    Райска порта е бивша миленаристична НЛО секта, базирана в Сан Диего. На 26 март 1997г полицията открива 39 члена на групата, извършили масово самоубийство, за да ги прибере извънземен космически кораб, който според тях следвал кометата Хейл-Боп.

    Седмица по-рано Маршал Епълуайт се записва как говори за масово самоубийство и твърди, че това е единственият начин да се евакуират от Земята. След като убеждава 38 от последователите, че космически кораб лети след кометата Хейл-Боп и ще прибере душите им, самоубийците изпиват отрова, примесена с ябълков сос и водка. За по-сигурно увиват и найлонови торби около главите си.

    Движение за възстановяване на 10-те божи заповеди

    Движение за възстановяване на 10-те божи заповеди

    Движение за възстановяване на 10-те божи заповеди е бивше религиозно движение, отцепило се от Католическата църква в Уганда. Основано е в края на 80-те, след като Мверинде, производител на бананова бира, и Кибветеере, политик, твърдят, че са получили видения на Дева Мария.

    Членовете на сектата вярват, че 2000г е годината на апокалипсиса. С наближаване на новото хилядолетие, те започват подготовка за края на света и изповядват греховете си.

    Настъпва обаче 1 януари и нищо не се случва. В сектата започват да изникват съмнения, а плащанията намаляват драстично. Онези, които продали имуществото си и дарили парите на движението, настояват да си ги получат обратно.

    Веднага е предсказана нова дата – 17 март 2000г. Движението организира огромно празненство в Канунгу. На съдбовния ден последователите пристигат в своята църква, за да се молят и пеят, но минути по-късно местните селяни чуват експлозия. Сградата е разрушена, а в огъня загиват всички 530 души, сред които и десетки деца. Вратите и прозорците на църквата са били заковани.

    Четири дни след експлозията полицията, разследваща имотите на движението, открива още стотици тела в южна Уганда – повечето отровени или намушкани.

    След мащабно разследване, полицията заключава, че става въпрос за масово убийство, извършено от водачите на движението. Според тях, след като пророчеството им не се сбъдва, в редиците на сектата избухва бунт и водачите измислят нова дата, за да елиминират последователите си.

    Макар първоначално да се смята, че петимата лидери на движението са загинали в експлозията, полицията все още издирва двама от тях, които може би са още живи.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови