Според данни от 1994 г., най-древното парче керамика в Япония е датирано около 11 000 г. пр. Хр. Тогава започва епохата „Дзьомон“, която продължила до 300 г. пр. Хр.
Смята се, че в средата на тази епоха населението на японските острови наброявало около 260 000 души, а в края – 76 000. Пез периода „Дзьомон“ японското стопанство се основавало на риболов, лов, събиране на растения. Тогава за пръв път били опитомени диви свине.
По време на лов древните японци обикновено използвали лъкове. Открити са около 30 такива оръжия, запазени най-вече в блатисти местности, където специфичният състав на тинята не им позволява да гният. Направени са най-често от тисова дървесина и поктрити с тъмен лак. Върховете на стрелите се правели от твърд камък – обсидиан. Копия се използвали по-рядко – най-често на остров Хокайдо. В западните райони почти не са намирани. При лов използвали кучета и вълчи ями.
Обикновено ловували елени, диви свине, птици. За риболов използвали харпуни и риболовни мрежи. В древни сметища са намирави останки от мрежи, тежести, куки. Повечето от инструментите са изработени от кости на елени.
Събирането на горски плодове и растения имало голямо значение за прехраната. Най-често това били твърди плодове – орехи, кестени, жълъди. Събирали ги през есента в кошници, изплетени от лиани. Жълъдите са били използвани за приготвяне на брашно, като ги смилали с големи камъни, а после месели хляб. Някои продукти се съхранявали през зимата в ями с дълбочина около метър.
Най-вероятно тогава жителите на примитивните селища са се занимавали с елементарно селскостопанско производство. Това се доказва със следи от земеделска земя, открити в селищните зони.
През цялата епоха „Дзьомон“ населението на японския архипелаг живеело в землянки. Жилището се изкопавало в земята, подът и стените не се облицовали. Покривът се поддържал от дървени греди – той се правел от растителност и животински кожи. В средата на всяка землянка имало каменно, керамично или пръстено огнище. Пръстеното огнище се правело, като изкопавали неголяма дупка, в която поставяли съчки и ги запалвали. За керамично огнище вкопавали в земята долната част на гърне. Каменно огнище правели, като ограждали кръг върху земята с камъни и чакъл.
В средния период на епохата „Дзьомон“ започнали да строят по-сложни землянки за няколко семейства, в които вече имало и повече огнища. Средната площ на жилището била от 20 до 30 кв. м. Най-често на такава площ живеело семейство, състоящо се минимум петима души. Това сочат некрополи, намерени близо до такива землянки. В Северна Япония била разкопана землянка, състояща се от 4 свързани, но сравнително самостоятелни помещения, всяко със свое огнище. Тя има форма на елипса с дължина 17 и среден радиус 8 м. Друга, със същата форма, е дълга 31 м, а ширината й – 8.8 м. Предполага се, че е била склад или нещо като обществена работилница.
Няколко жилища образували селище. В началото на епохата „Дзьомон“ това били 2-3 землянки. Постепенно броят на жилищата в едно селище ставал все повече – това показва, че хората започнали да водят все по-уседнал живот. Разстоянията между жилищата са сравнително еднакви. Но най-интересните конструкции са не землянки – а наколни постройки. Основата на такива структури има различна форма – шестоъгълник, правоъгълник, елипса.Те нямали стени и огнище. Широчината им е от 5 до 15 метра. Никой историк не се осмелява да издигне хипотеза за какво са служели.
Какви са били религиозните вярвания на японците в епохата „Дзьомон“? Данни за това дава подредбата в гробовете. Ако присъстват вещи за интериор, значи хората вярвали, че след смъртта душата на човека продължава да живее. В такъв случай заедно с починалия поставяли предмети, които да му служат в задгробния живот. Археолозите намират в гробове изделия от рога на елен, украсени с различни орнаменти, както и гривни, изработени от морски раковини. Обикновено изделията от еленови рога се намират в гробове на мъже, а гривните – на жени. Това сочи началото на обществено, полово и възрастово разделение в обществото.
В по-късните времена се появила традиция да се вадят или изпиляват някои зъби. Премахването на някои резци показвало, че човекът вече преминава от юношески години в зряла възраст. Имало обичай четирите горни предни зъби да се изпиляват във формата на дву- или тризъбци.
Има и друг паметник, свързан с религията от този период – това са женските керамични статуетки „догу“. Наричат ги още „дзьомоновските венери“. Те са цилиндрични, плоски, релефни с крака, с лице във формата на триъгълник, с кръгли очи. Почти всички изобразяват най-вероятно бременна жена с издут корем. Освен това, древните японци правели маски от керамика, но за какво са ги използвали – това до ден-днешен остава загадка.
