сеп. 14, 2018
7151 Views

Свети Александър Невски и бариерата срещу Запада

Автор:

Св. Александър Невски е роден на 30 май 1219 г. в резиденцията на баща си – град Переяславл Залески. Баща му е княз Ярослав Всеволодович, син на Всеволод Голямото гнездо и внук на Юрий Долгорукий – основателя на Москва.

През 1236 г. Ярослав станал Велик киевски княз – а 17-годишния княз Алрександър започнал самостоятелно да управлява Новгород.

Св. Александър Невски

Времената били изключително тежки. На изток земите били опустошени от татарското нашествие през 1237-1240 гг. Избягалите в горите жители постепенно се завръщали. Татарите искали нови данъци, постоянно имало заплаха от ново нашествие. Всяко руско княжество било заето със себе си и не можело да помага на другите.

В същото време, срещу Новгород стоял друг враг, чийто натиск градът постоянно отблъсквал с помощта на съседния Суздал. Това бил католицизмът. Неговият авангард – Ливонският орден на мечоносците, който бил филиал на по-големия Тевтонски орден, откъм бреговете на Балтийско море настъпвал срещу Новгород и Псков. Едновременно с това, друг европейски авангард – шведите, нахлували от север.

Татарите притискали Рус с данъци и произвола на ханските чиновници. Но татарското господство не засягало основата на живота в покорената страна. Татарските завоевания били лишени от религиозни мотиви. Татарите не се интересували от вътрешния живот на покорените народи. Не посягали на тяхната религия. Златната орда се отличавала с изключителна религиозна толерантност. Между самите татарски князе имало най-различни: тенгрианци, шаманисти, християни-несториани, мюсюлмани. Чак след векове мюсюлманите станали доминиращи и принудили всички останали да приемат исляма. Но по времето на княз Александър това било все още далеч…

Търговски обучения - myjobistosell.com

Светът на католицизма, който настъпвал от Запад, бил съвсем различен. Външният обхват на неговите завоевания бил много по-малък от татарските нашествия. Но зад него стояла единна, цялостна, безкопромисна и желязна сила. Всеки трябвало да стане католик – или да умре. От Запада към Новгород настъпвали монаси-рицари. Емблемата им била кръст и меч. Атаката била насочена не толкова към земи или имущество, а към самата душа на народа – срещу Православната църква. И завоеванията на Запада били истински завоевания, не като тези на татарите, които искали само данъци и повече не се интересували как живее покореното население и как го управляват собствените му князе. За разлика от татарите, западните рицари не прекосявали огромни пространства – а завладявали земята педя по педя, твърдо и завинаги оставали върху нея, като строели замъци.

През лятото на 1240 г., в Новгород дошла вест за нападение от север. Зетят на шведския крал Ерик Ериксон – ярлът („ярл“ – върховен военачалник) Биргер Магнусон, навлязъл с големи лодки – ладии, в река Нева и десантирал голяма войска. Врагът вече бил в земите на Новгород. Княз Александър нямал време да иска помощ от баща си и от други руски княжества.

Той излязъл против шведската армия само с личната си дружина, един полк и малкото новгородско опълчение. Сражението се състояло на 15 юли 1240 г. и се водило цял ден. Битката приключила вечерта. Останките от шведската армия се качили на ладиите си и през нощта отплавали в морето. Според хрониките телата на убитите шведи напълнили 3 ладии и няколко големи ями, а княжеската дружина загубила само 20 бойци. Възможно е цифрите да са не съвсем точни, но те отразяват значението на тази победа за цяла тогавашна Рус.

Но новгородските първенци, които смятали, че войната е приключила, влезли в конфликт с княза, който си заминал за Суздал. Същата зима, след заминаването на Александър, рицарите-мечоносци нахлули в новгородските владения. Литовските князе също нападнали Новгород. Дивите племена „чуд“ навсякъде грабели, убивали и палели селищата.

Новгородци помолили княз Александър да се върне. През зимата на 1241 г., след година отсъствие, Александър отново се преместил в Новгород. Той събрал опълчение, нападнал укреплението Копорье, избил и пленил много мечоносци. В отговор мечоносците превзели Псков и поставили там свои управители. Когато узнал това, Александър заедно с по-малкия си брат Андре нападнал Псков, оковал орденските управители и ги изпратил в Новгород. След това нахлул във владенията на Ордена на мечоносците.

Когато рицарите изпратили срещу него голяма армия, Александър се оттеглил, прекосил замръзналото Чудско езеро и застанал на отсрещния му бряг. Било април, но все още имало сняг, а езерото било покрито с твърд лед.

В събота, 5 април 1242 г. при изгрев-слънце рицарите мечоносци с бели плащове с червен кръст и меч върху тях, тръгнали по леда срещу новгородската войска в клиновиден строй „свиня“ (напомнящ свинска зурла). Първият удар всял смут сред новогодците. Тогава Александър и скритият резервен полк ударили в тила на врага.

Хрониката разказва:

„Началась сеча, зла и велика, и трус от копей ломленья и звук от мечного сечения, и не бе видети озеру, и покрыло бо есть все кровью“. Варварите „чуд“ не издържали и побягнали, като разбъркали редиците на мечоносците.

В битката паднали 500 мечоносци и много „чуди“. Петдесет рицари били пленени и отведени в Новгород. Мнозина се удавили в езерото, а ранените бягали в гората. Битката на Чудското езеро била наречена „Ледовое побоище“.

Борбата срещу Запада не завършила с Невската битка и „Ледовое побоище“. Тя продължава векове. Но „Ледовое побоище“ пречупило силата на католическото нашествие в Русия, когато тя била най-слаба и евентуален успех на Запада щял да бъде решителен и окончателен. Като имаме предвид събитията през следващите векове около Византия и България – най-силните православни държави по онова време, можем да кажем, че княз Александър, всъщност, изпълнил колосална историческа задача: той спасил Православието.

Затова Православната църква го канонизирала за светец.

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *