На 4 октомври 1363 г., според китайски историци и хронисти, завършила най-голямата морска битка в световната история – ако се измерва по брой на участниците и продължителност във времето. По-точно казано, това била езерна битка, защото се състояла в най-голямото езеро на Китай – Поянг, което има площ от над 3 хиляди квадратни километра. За да са точни, днес историците използват за нея определението „водна“ или „езерна битка“.
Сражението продължило повече от два месеца. В него участвали флотилиите на двама претенденти за китайския трон – бившия рибар Чен-ю Лян и бившия селянин Чжу-юан Чжан. Интересното е, че битката се провела в разгара на националноосвободителната борба срещу монголските завоеватели – а Чен-ю Лян и Чжу-юан Чжан били лидерите на тази борба. Но, както често се случва, след първите успехи и освобождаването на огромни територии в южната част на страната, между съратниците започнала борба за власт, която довела до кървава вътрешна война и ги накарала да забравят за монголите.
Сражението било предшествано от дълга, но неуспешна обсада, проведена от армията и флотата на Чън-ю Лян срещу град Хунду на брега на езерото Поянху, където се били укрепили поддръжниците на Чжу-юан. По време на тази обсада войските на Чън-ю загубили около 50 хиляди убити, ранени и болни от общо 650-хилядната армия. Останалите били изтощени и страдали от недостиг на храна, което изиграло важна роля в бъдещата битка.
В края на юли 1363 г. флотът на Чжу-юан дошъл на помощ на гарнизона на Хунду. Това били (според китайските хроники) почти 1000 ветроходно-гребни кораби с общ брой на екипажите 250 хиляди души. Виждайки приближаването на врага, Чън-ю също качил почти цялата си армия на кораби и се отправил насреща му.
По този начин броят на войниците и моряците на неговите кораби надхвърлял половин милион души, а общият брой на участниците в битката достигнал 750 хиляди.
Ако се вярва на китайските летописи, на този фон прочутите морски сражения при Лепанто, Трафалгар, Наварин, Ютланд, Цушима изглеждат като дребни схватки.
Самите кораби били огромни, по стандартите на онази епоха, 3-4 палубни „плаващи крепости“ с високи стрелкови кули, в които се помещавали стрелци с лъкове и арбалети, също и артилеристи, които използвали главно гърнета със запалителна смес. Екипажът на такава джонка достигал 2 хиляди души.
Флотът на Чен-ю се сражавал под червени знамена, а корабите му също били боядисани в червено. Флотът на Чжу-юан се състоял от по-малки, но по-маневрени, предимно двупалубни кораби, боядисани в бяло, които широко използвали запалителни оръжия. Много от тях били оборудвани с „мо-най чи“ – дълги греди, закрепени към мачтите, на чиито краища висели тръстикови кошове, напълнени с горима смес. Когато се приближавали към вражески кораб, гредата с помощта на въжета се насочвала към него, кошът се възпламенявал със запалителни стрели и падал на противниковата палуба, причинявайки пожар.
С помощта на тези устройства, както и чрез огнени ракети, ръчни гранати (гърнета) и запалителни кораби, моряците на Чжу-юан още първия ден от битката – 1 август 1363 г., успели да изгорят няколко вражески кораба.
После схватките били почти ежедневни. Понякога се стигало до абордаж, когато отделни кораби преминавали от ръце в ръце. Според китайския историк У Хан, кулминацията на битката била на 30 август, когато флотът на Чен-ю загубил няколко десетки кораба и 60 хиляди бойци, а на корабите на Чжу-юан били убити 7 хиляди души.
Хората на Чен-ю слабеели от глад, защото бързоходните джонки на Чжу-юан обикаляли езерото и блокирали доставката на храна, като пленявали транспортните кораби. В края на септември няколко кораба на Чен-ю се предали, но останалите продължили да се бият, макар да останали съвсем малко и резултатът от битката вече бил ясен.
Накрая, на 4 октомври, докато гледал от прозореца на каютата си, Чен-ю бил улучен в лицето от арбалетна стрела и умрял същия ден.
Това послужило като сигнал за предаването на останалите кораби от неговия флот. Най-голямата битка по вода, в която загинали няколкостотин хиляди души, приключила, отбелязвайки края на гражданската война. Всички анти-монголски сили на Китай се обединили под командването на Чжу-юан, който през 1368 г. се обявил за император и така основал прочутата китайска династия Мин, управлявала Китай чак до 1644 г.
