ное. 18, 2014
28053 Views

Най-изпеченият измамник в историята

Автор:

Май 1935г, прекрасна неделна вечер, Виктор Лустиг върви по Бродуей в Ню Йорк. Първоначално, агентите на Тайните служби не са сигурни дали е той. Следят го от седем месеца, опитвайки се да научат повече за този загадъчен и спретнат мъж, но новият му мустак успява да ги заблуди за момент. Когато повдига яката на палтото си и забързва крачка обаче, агентите се намесват.

Обграден, Лустиг се усмихва и хладнокръвно подава куфарчето си. “Спокоен”, го описва единият от агентите, отбелязвайки “отличителен белег” на лявата скула и “тъмни, изгарящи очи”. След като го преследват от години, те най-после успяват да зърнат отблизо “Графа” – прякор, който получава заради вежливото и обиграното си поведение. Мъж с дълги бакенбарди, продължава описанието, и “перфектно поддържани нокти на ръцете”. По време на разпит той е абсолютно спокоен и сдържан. Агентите очакват куфарчето да съдържа наскоро напечатани банкноти или други инструменти от бизнеса за милиони на Лустиг. Вътре обаче откриват единствено скъпи дрехи.

Най-изпеченият измамник в историята

Накрая обаче изваждат портфейла от палтото му и вътре намират ключ. Опитват се накарат Лустиг да им каже за къде е, но Графа само свива рамене. Ключът отвежда агентите до метро станция на Таймс Скуеър, където отварят прашасало шкафче, а вътре откриват $51 000 във фалшиви банкноти и металните плаки, от които са отпечатани. Това е началото на края за най-големия измамник в света.

Тайните служби най-после залавят един от най-издирваните хора в Европа и САЩ. Той е натрупал състояние от схеми, които са толкова мащабни и скандални, че никой не е вярвал, че жертвите му биха могли да са толкова наивни. Лустиг продал Айфеловата кула на търговец на скрап. Продал и “кутия за пари” на безброй алчни богаташи, които повярвали, че изобретението му може да печата напълно неразличими от оригинала $100 банкноти. Дори успява да изпързаля някои от най-богатите и опасни мафиоти – мъже като Ал Капоне, който така и не разбрал, че е измамен.

Виктор Лустиг

Сега властите били нетърпеливи да го разпитат за всичко това, плюс вероятното му участие в няколко скорошни убийства в Ню Йорк и стрелбата по Джак Даймънд, който бил отседнал в същия хотел като Лустиг.

“Графе, вие сте най-изпеченият измамник, живял някога.” – му казва един от агентите.

“Не бих казал така. Все пак, вие ме надхитрихте.” – отговаря Графът с усмивка на лице.

Макар да получава множество обвинения за притежание на фалшива валута, Виктор Лустиг въобще не е притеснен от това. Той е държан във Федералния арест в Ню Йорк, откъдето всички били сигурни, че е невъзможно да избяга, докато чака да бъде съден на 2 септември 1935г. Когато властите отиват до килията му на третия етаж в този ден обаче, те са шокирани. Графът е изчезнал посред бял ден.

Роден в Австро-Унгария през 1890г, Лустиг научава няколко езика и решава да обиколи света, когато решава, че няма по-добро място да натрупа богатство от големите туристически кораби, пълни с богаташи. Чаровен и самоуверен още като младеж, Лустиг прекарва времето си като бъбри с успешни бизнесмени и междувременно си набелязва жертви. Схемата била проста. Разговорите постепенно преминавали на тема пари и той уж неохотно разкривал, че използва “кутия за пари”. Накрая се съгласявал да покаже въпросното изобретение в пълна тайна. По случайност дори го носил със себе си. Кутията приличала на корабен сандък, изработен от махагон, но пълен със сложни машинарии.

Кутията за пари

Лустиг демонстрирал кутията за пари, като вкарвал в нея автентична банкнота от $100 и след няколко часа “химически процеси” изваждал две привидно напълно неразличими от оригинала стодоларови банкноти, които без проблем харчил на кораба. Не след дълго новите му приятели започвали да питат как и те да се сдобият с такава кутия.

Отново неохотно, Графът започвал да обмисля дали да не се раздели със своята кутия, ако цената го устройва. Някои купувачи дори наддавали в продължение на дни. Лустиг винаги бил много търпелив и предпазлив. В края на пътуването той обикновено се разделял с машината срещу сумата от $10 000, макар понякога да получавал и тройно повече. Зареждал кутията с няколко банкноти за всеки случай, ако го накарат да направи пак демонстрация, след което изчезвал.

През 1925г обаче Виктор Лустиг си поставя по-голяма цел. След като пристига в Париж, той прочита във вестника за ръждясващата Айфелова кула и голямата цена за поддръжката и ремонтите й. Парижаните били раздвоени и мнозина смятали, че кулата трябва да бъде съборена.

Лустиг измисля план, който ще го направи легенда. Той започва да проучва големите търговци на скрап в Париж. След това изпраща фалшиви писма, в които твърди, че е заместник-директор на Министерството на пощите и телеграфите, изисквайки среща, на която да обсъдят “доста примамлива” сделка. Условието обаче е срещите да са абсолютно дискретни.

Айфеловаата кула

Графът наема стая в хотел Крион, един от най-престижните в града, където провежда срещите с дилърите. Казва им, че е взето решение да се организира търг за събарянето на кулата и 7000-те тона скрап, който ще остане от нея. Лустиг наема лимузини и развежда своите потенциални жертви на Айфеловата кула, опитвайки се да определи кой ще е идеалния шаран.

Андре Поасон бил нов в града и Лустиг бързо решава да се фокусира върху него. Когато Поасон започва да го залива с въпроси, Лустиг пуска примамката. Обяснява му, че като заместник-директор не печелил много пари, а намирането на купувач за кулата било доста голямо и отговорно решение. Поасон се хванал. Той достатъчно пъти бил работил с корумпирани хора, за да знае накъде бие Лустиг: няма как да не е бюрократ; кой иначе би се осмелил да му иска подкуп? Поасон се съгласил да плати на измамника $20 000 в брой, плюс още $50 000, за да бъде уредено той да спечели търга.

Лустиг прибира $70 000 и след по-малко от час се отправя обратно към Австрия. Там изчаква историята да се разчуе, вероятно дори да пуснат скица и описанието му, но това така и не става. Поасон, опасявайки се от унижението, което ще се стовари върху него, избрал да не докладва случая.

За Лустиг, липсата на новини е нещо хубаво. Скоро той се завръща в Париж, за да опита още веднъж със същата схема. Но винаги предпазлив, Графът започва да подозира, че един от бизнесмените, с който се е свързал, може да се е обадил на полицията, затова заминава за САЩ.

В Америка, Лустиг се завръща към лесните печалби с кутията за пари. Той приема десетки самоличности и е арестуван доста пъти. В повече от 40 случая, успявава да се измъкне от обвиненията или да избяга от ареста, докато чака дело. Задига $123 000 от шериф и данъчен в Тексас, а след като шерифът го открива в Чикаго, Графът успява да се измъкне с приказки като върнал част от парите и го нахокал, че не може да се оправя с машината.

al-capone-1

В Чикаго, Графът се свързва с Ал Капоне и му казва, че му трябвали $50 000, за да организира голяма финансова измама, обещавайки на гангстера да удвои парите му само след два месеца. Капоне е подозрителен, но въпреки това му дава парите. Лустиг ги прибира в сейф в стаята си и ги връща два месеца по-късно, защото ужким схемата пропаднала, но е дошъл да върне парите на Капоне, понеже е точен. Капоне, успокоявайки се, че не е загубил инвестицията си и впечатлен от неговата “честност” му връчва $5000. Цялата идея на Лустиг е просто да спечели доверието на мафиота.

През 1930г, изпеченият измамник започва да работи с Том Шоу, химик от Небраска. Двамата печатат фалшиви пари и организират сложна система за разпространението им, чрез която прокарват по $100 000 на месец, използвайки куриери.

По-късно същата година, докато фалшивите банкноти на Графа се появяват из цялата страна, Тайните служби арестуват същия шериф от Тексас, който Лустиг бил измамил преди време. Обвиняват го, че разпространявал фалшиви пари в Ню Орлиънс. Шерифът бил толкова ядосан, че Лустиг го направил на глупак, че дава на агентите подробно описание.

Минават месеци и милиони фалшиви долари вече са в обръщение, а Тайните служби отчаяно се опитват да стигнат до Графа. Те наричат банкнотите “парите на Лустиг” и се тревожат, че биха могли да разклатят цялата парична система на страната. Но късметът им се усмихва и то благодарение на една жена.

Един ден приятелката на Лустиг, Били Мей, разбира, че той има афера с любовницата на Том Шоу. Заслепена от ревност, тя прави анонимно обаждане до полицията и им казва къде е отседнал Графа в Ню Йорк. През пролетта на 1935г федералните най-после го залавят.

Бягство

Докато чака съдебния процес, Лустиг игриво повтаря, че никой затвор не би могъл да го задържи. В деня преди да започне процеса, облечен в затворнически дрехи и джапанки, той сплита няколко чаршафа и се спуска по тях през прозореца. Преструвайки се, че е мияч на прозорци, той небрежно забърсва стъклата, докато се спуска по сградата. Десетки минувачи го забелязват, но не подозират за случващото се.

Графът е заловен отново месец по-късно в Питсбърг и този път се признаава за виновен по всички обвинения. Осъден е на 20 години затвор в Алкатраз. На 9 март 1947г най-изпеченият измамник в историята се разболява от пневмония и два дни по-късно умира.

Източник: Smithsonian.com

Категория:
Личности

Comments to Най-изпеченият измамник в историята

  • Много интересен материал! Няма по-голямо природно бедствие от измамената жена 🙂

    Томов юли 9, 2016 12:11 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title