В човешката история винаги е имало войни – дали са се водили за надмощие или територия, войните са събития, които често довеждат до тежки загуби. Най-често войната се характеризира с висока смъртност и нечовешка агресия. Могат да се дадат хиляди примери – като се започне от кървавите Пунически войни и се стигне до Втората световна война. Тъй като основната цел на участниците в една война е победата и то на всяка цена, трябва да се отбележат начините по които да се осъществи тя. Най-използваното военно средство винаги са били въоръжените сили. Много по-рядко се е стигало до икономически, дипломатически, идеологически или други подобни средства на борба.
Това ни довежда до темата в тази статия – а именно оръжията. Има теории, че те са възникнали заедно с първите инструменти, които хората са използвали. Това обаче не прави всяко едно оръжие хуманно или пък позволено – още през Средновековието някои от военните оръжия са били забранени заради жестокостта си и с цел запазване на населението. А след Първата и Втората световна война техният брой се увеличава. Разбира се, това никога не е пречело на великите сили, които въпреки че ги използват по-рядко, продължават да ги разработват.
ООН например е забранила химическите и биологическите оръжия. Подобна забрана обаче не съществува във връзка с ядрените оръжия, които почти всички страни някога са разработвали или продължават да разработват. Въпреки конвенциите на ООН, които са доста всеобхватни все пак има оръжия, които могат да ви изненадат със своята смъртоносност.
Ето ги и най-странните оръжия, които международните конвенции са забранили, защото са изключително нехуманни:
Ножове с усукани или спираловидни остриета
Те са много по-опасни, отколкото мислите. След тях остават дълбоки, рани, които не могат да се зашият. Оръжия от типа на Jagdkommando Integral Tri-dagger могат да предизвикват толкова силни разкъсвания, които да доведат до смърт. За това и са толкова опасно оръжие, което конвенциите са забранили – смъртта настъпва бавно и болезнено, за жертвата и няма спасение.
Отровни куршуми
Страсбургската договореност е най-старото известно споразумение, което забранява определен тип оръжие. Тя датира от 1675 година и се отнася за отровните куршуми. До нея се стига благодарение на армиите на Франция и германската Свещена римска империя, които използвали отровни куршуми за да компенсират неточността на пушките си. Така довеждали до инфекции противниците си – нарочно намазвали куршумите с екскременти или ги поставяли в гниещи трупове. Стигнало се до момент, в който Черната смърт можела да се повтори. Опасността, която навремето заличила 2/3 от населението на Европа, изплашила твърде много управляващите. Така се стигнало до подписването на Страсбургската договореност.
Огнехвъргачки
Въпреки простото си устройство – най-често се състоят от резервоар за горивната смес, батерия, помпа, запалка и маркуч, огнехвъргачките имат обсег до 80 метра, силата им зависи от терена и използваната смес, което може да предизвика огромни пожари. Затова огнехвъргачките са забранени за използване в градовете от ООН – могат да доведат до геноцид на градското население заради ниската си прецизност.
Лазери, които предизвикват постоянна слепота
Лазерите, които причиняват постоянни щети на човешкото тяло са забранени от конвенциите на ООН, за разлика от тези, причиняващи временни щети. Обсегът на лазерите е много голям и въпреки лесното им използване и дори създаване, те могат да нанесат огромни щети на човешкото зрение. Поради това оръжията, които водят да трайна загуба на зрението са забранени още от 19 век с международна конвенция.
Капани
При капаните няма избирателност – попаднеш ли веднъж вътре, няма измъкване. Забранени са, тъй като в тях могат да попаднат не само войници, но и цивилни, както и деца. Капаните са доста лесни за направа. Например по време на Виетнамската война, виетнамците използвали капани за да оцелеят в джунглата. Най-лесният за направа капан е дупка, в която са поставени заострени колове, които са скрити от бамбукови пръчки и пръст. Капанът е незабележим и смъртоносен – когато противниковите войници стъпели на него се нанизвали на шишовете.
Ентомологичните оръжия
Ентомологичните оръжия представляват биологични оръжия, които използват различни видове насекоми като свои приносители. Представете си рояк от комари заразени с нелечима болест, която е лесно преносима. Правителството дори няма да разбере от къде му е дошло.
Или пък насекоми, които започнат да атакуват посевите на противника и предизвикат глад или затруднена икономика в неговата страна. Нормално е подобен похват да бъден забранен от ООН, тъй като лесно може да доведе до геноцид на населението. Всъщност всички животни, които могат да бъдат използвани за целите на биологичната война са забранени.
Историята познава истински примери на ентомологични оръжия. Знае се, че по време на Втората световна война, Канада и Япония усилено са разработвали подобни проекти. Останалите участващи също са се включили. Японците обаче успешно успели да използват заразени с чума бълхи и то в големи количества. Това предизвикало смъртта на 500 000 китайци.
Кърлежът пък се превръща в основно оръжие на СССР по време на Студената война – създават се автоматизирани станции, които произвеждат милиони насекоми дневно. На свой ред и САЩ създават инсталации, които имат за цел да произвеждат по 100 милиона насекоми месечно, но залагат повече на комари и бълхи. През 90-те години на миналия век отново американците дават 6,5 милиона долара за осъществяването на проект, в който да се създаде оръжие с гъсеници. Това прави ентомологичните оръжия толкова опасни – тяхната незабележимост. Днес шансът за използването на подобни оръжия е изключително голям.
Куршум с кух връх
Някои намират куршумите с кух връх за много по-хуманни от обикновените такива заради бързината, с която убиват. На някои места се използват за лов или от полицаите. Мощта на този вид боеприпаси е значително по-голяма – те се сплескват и така увеличават диаметъра си. Затова и военните стратези твърдят, че са хуманни. Противниците им от друга страна казват, че подобен куршум често е почти невъзможен за изваждане. Така при уцелване на крайник почти винаги е нужна ампутация. Употребата на куршуми с кух връх е забранена с Хагската Конвенция от 1899 година. САЩ не участва в това споразумение и запазва възможността си да използва куршумите по време на война.
Климатично оръжие
В края на 60-те години САЩ използва климатично оръжие срещу Виетнам – официално се смята, че е за да спрат движението на логистиката на вражеските войски. Така те засилват дъждовния сезон и в следствие на това в Женева е подписана конвенция през 1978, която забранява оръжията, модифициращи природата.
В резултат от действията на американците страдат и цивилните, които са принудени да търпят силни наводнения, свлачища и лоша реколта.
В средата на 90-те години в официален доклад на Военновъздушните сили на САЩ се говори за климатичното оръжие, в чиято основа стоят наночастици. Все още е спорно дали „кемтрейлове“ наистина съществуват, смята се, че хората ги възприемат като заплаха заради неизвестността, която предизвиква кондензацията във въздуха и усиления въздушен трафик.
При изгарянето на самолетното гориво се образува въглероден диоксид и водни пари. Заради високата надморска височина, където въздухът е студен се образува кондензацията и така се появяват следи след самолетите. Следите зависят от типа на самолетния двигател, температурата на въздуха и въздушните течения и влажността.
Автор: Божидара Иванова
тва с кухия връх патроните са велико нещо