background img
ян. 9, 2019
580 Views

Трите велики кораба на Брунел

Автор:

Обкръжена отвсякъде с вода, Англия винаги е била смятана за една от най-силните морски държави. През ХІХ-ти век, по време на усиленото  индустриално развитие, корабостроителният бизнес в страната достигнал връхната си точка благодарение на забележителният инженер Изамбард Брунел.

Веднага след изобретяването на парната машина Изамбард решил да пресече Атлантическия океан на кораб, плаващ с пара – параход. В доковете на Бристол започнало строителството на „Грейт Уестърн“ („Великият запад“) – тогава това бил най-големият и най-стабилен кораб в света.

За да укрепи корпуса, Брунел първо започнал да подсилва ребрата на кораба със стоманени ленти, държани от метални нитове. Огромни колела от всяка страна, задвижвани от парна машина, придвижвали парахода напред или назад. Въпреки това, въртенето на колелата го принуждавало постоянно да се отклонява от курса, което водело до голяма загуба на гориво и време. За да стабилизира движението, Изамбард сложил и мачти с платна.

Изамбард Брунел

Благодарение на тези новости ветроходният параход на Брунел стигнал до Ню Йорк за рекордно кратко време – 15 дни!

Триумфът подтикнал инженера да построи още по-голям кораб. Но дървото ограничава размерите, затова Брунел решил да предприеме небивала дотогава стъпка – „Грейт Бритън“ („Великобритания”) да бъде първият в света кораб с метален корпус.

Задачата изглеждала непосилна! Дотогава никой в историята на човечеството не се бил захващал да строи метален кораб. Липсвали подходящи инструменти. Например, размахът (амплитудата) на чука, задвижван от въртящо се колело на водна мелница, бил по-малка от метър. Брунел решил да използва чука, движен от силата на парата, който бил изобретен от Джеймс Нейсмит. Това разкрило огромни възможности пред металообработването и за по-нататъшното развитие на индустриализацията. С такъв чук можело чрез леко усилие да се кове метал с всякаква дебелина.

Новите технологии се създавали по време на строителството на кораба. Корпусът бил обшит със стоманени плочи. Отворите за нитове пробивали с ювелирна за онова време точност. При създаването на „Грейт Бритън“ Брунел използвал напълно нов метод за придвижване, като добавил към колелата винт, заимстван от изобретателя Френсис Смит. През 1845 г. корабът най-накрая бил тържествено пуснат на вода.

„Грейт Бритън“ („Великобритания”)

За една година той пресякъл Атлантическия океан 7 пъти. Това било огромен успех!

Но се случило нещастие. На 27 септември 1846 г. „Грейт Бритън“ налетял на рифове. Пристигайки на мястото на катастрофата, Брунел пише на приятели: „Бях шокиран да видя как корабът ми е изоставен без никакъв надзор. Аз се взирах в него, както родител гледа детето си“. Шест месеца по-късно, под надзора на Брунел, корабът бил върнат в Бристол, където стои до ден-днешен.

Този втори кораб на изобретателя доказал, че стоманеният корпус е много по-здрав и по-дълготраен от дървения. Това накарало Изамбард да създаде друг кораб-гигант – 6 пъти по-голям от „Грейт Бритън“. Това бил „Грейт Истърн“ („Великият изток“). Без да обръща внимание на своите недоброжелатели, които го упреквали, че избрал за име на парахода названието на прочутата масонска ложа, Брунел се заловил за работа.

Трудностите съпровождали строителството от самото начало. Липса на желязо, липса на средства, разногласия с партньорите. Но основният проблем бил как да се пусне колосалният кораб във водата. Обикновено корабът навлиза във водата с носа си, като постепенно се плъзга по стапелите. Но „Грейт Истърн“ бил огромен и Брунел се страхувал, че когато влезе във водата, корабът просто ще се блъсне в отсрещния бряг. Тогава той решили да постъпи крайно необичайно – да спусне кораба със страничния борд напред. Подготовката за спускането отнела половин година.

Въпреки постоянните болки в черния дроб, Брунел не оставял рожбата си нито за миг. Накрая, през 1858 г. корабът бил пуснат на вода.

„Грейт Истърн“ изпреварил своето време с около половин век. Той маневрирал с колелата, а се придвижвал предимно с винт. По дължината на трюма се разполагали 10 напречни водонепроницаеми отсека.

В случай, че корабът се разцепел на две в средата си, двете му отделни части можели да плават самостоятелно. Той превозвал 1100 пътници в първа и втора класа. За парната машина натоварвал въглища, с които да плава 45 дни, без, да влиза в пристанище. „Грейт Истърн“ бил най-големият кораб в света.

„Грейт Истърн“ („Великият изток“)

Той участвал през 1865 г. в полагането на кабел по дъното на Атлантическия океан, с който била установена телеграфна връзка между Европа и Северна Америка. Когато работата приключила, кралица Виктория пожелала да изпробва новия начин за съобщения: и така 5 минути след конни състезания в Дарби името на спечелилия кон станало известно в Америка.

Брунел написал:  „Досега никога не съм се посвещавал така на работата си, както се посветих на този кораб“!

Но той не успял да се порадва на успеха на творението си, защото починал почти веднага след пускането на кораба на вода.

Идеите на великия инженер живеят и до днес. Негови технологии били използвани при създаването на „Куин Мери“ – един от най-големите пътнически кораби в света, както и в построяването на британския самолетоносач „Роял Арк“.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title